Интересна темичка, а колкото до това с умирането и смъртта - бих казала пуберчета. Нямат си какво да правят и им идват простотиики на главата, но като пораснат сигурно ще се оправят, тъй като ще си имат прекалено много грижи, проблемчета и така нататък, че да си мислят за неща, които не би трябвало да ги вълнуват чак толкова. А и до преди 2-3 месеца като си нямах и аз какво да правя сигурно съм била същата като тези, за които се говори в първият пост (вероятно поради липсата и на малко мозък в главата ми...!)

П.П. да не си помислите нещо за ника ми: убивам самотата би трябвало да му е превода(т.е. вечно си правя нещо забавно и така не ми е самотно)