Ако можехте....

[rosskata]

Aз в една такава ситуация ще се гръмна.
От никаква гледна точка и във никаква ситуация не бих убила човешко същество (освен ако не става въпрос за ситуация- ако не умре той, ще умра аз при всички положения).

Така че ако един такъв въпрос стои пред мен, харда ми ще прегрее и ще гръмне. И понеже това е задача без правилно решение, и в двата случая ставам убиец, сигурно бих прекарала остатъка от живота си в някое специализирано заведение... Или просто бих се самоубила...

И не вярвам, че някой от вас би бил способен да вземе подобно решение, и да продължи да живее и да запази разсъдъка си... Това е повече отколкото един нормален човек би могъл да понесе.

[gia_bs]

ох.... мое мнение но сте прекалено емоционални... пък и везните а ясни 1 срещу 1000...ако това е труден изобр.... какво да кажем за войните... тероризма... концлагерите... и прочие.... Прекалено много чувствителни сте...е в което няма нищо лошо... но все пак...

Защото пред Бога всички са равни,хората да не са като кокошките например,1000 са по-ценни от една?!?!разбирам да жертваш себе си,но друг човек АБСУРД...а защо другите 1000 или там колкото са не се жертват заради това дете?!?!

- ето на това се смях от сърце...какви Богове какви глупости какка 1000 души да се жертват за това дете.... хаха на кого са му повлияли американките филми нензнам (аз филми не гледам)...но ти опрделено не мислиш нормално.....

[machoka]

Роска, напротив..

много лесно ще взема решението - детето за жалост ще трябва да си замине от този свят. Какво е един живот, сравнен с хиляди? Мислете трезво - в тези хиляди има стотици деца - едно дете ли ще убиете, или чрез вашата прошка ще убиете стотици деца, семейства, родове?

Автораката ако искаше да постигне по-голям ефект, трябваше да зададе въпроса дали сме готови със собствените си ръце да удушим детето, за да спасим живота на хиляди.
Ето, тук бих се замислил - защото едно е да дадеш заповед - убийте го, и дори да не гледаш - друго е да погледнеш в нищо не разбиращите му детски, наивни очички, пълни с пламъка на живота и надежда, доверие към теб, гледащо те неразбиращо какво става около него - и ти да трябва да го удушиш с двете си ръце.
Определено - ако не си убиец - ще се съсипеш, ще полудееш и психиката ти ще се взриви, независимо успееш ли да го убиеш или не - увил ръце около вратлето му, усещащ последните му хлипове и опити за глътка живот, гърчове от недостиг на кислород, силно стиснал го за лицето и не позволяващ му да глътне животоспасяващата глътка въздух.. Да видиш как му се затварят очите поствепенно и надуват, поради липсата на кислорода.. докато - остане безжизнено в ръцете ти ..

Ще полудееш.. но, 1 на 10 000 -> трябва.

За радост - това е в сферата на тъмните и глупави разсъждения, които никога няма да ни се случат... да чукам на дърво.

[machoka]

[rosskata]

Тука големи спасители на света...
Добре Мачока, значи да го убиеш с голи ръце- не, но да кажеш- утрепете го- може...
Много ми е интересно как ще живееш после с тази мисъл... Ама много.
И ако ще кажеш - да ама иначе убивам хиляди... Прочетете ми пак предния пост.

Трябва да си луд учен или просто не съвсем наред за да вземеш подобно решение без да съсипеш своя живот и разсъдък...

[machoka]

Тука големи спасители на света...
Добре Мачока, значи да го убиеш с голи ръце- не, но да кажеш- утрепете го- може...
Много ми е интересно как ще живееш после с тази мисъл... Ама много.
И ако ще кажеш - да ама иначе убивам хиляди... Прочетете ми пак предния пост.

Трябва да си луд учен или просто не съвсем наред за да вземеш подобно решение без да съсипеш своя живот и разсъдък...

Не виждам нищо смешно..

Аз казах какво мисля, че ще реша, но дали така ще реагирам в подобна създала се ситуация, няма как да знам, а и за щастие - никога няма да разбера.
Едно е да дадеш заповед - друго е детето от горепостната снимка сам да го умъртвиш.. Въпреки, че малко преувеличих в предишния си пост нарочно - има си безболезнени инжекции, които ти ги бият, заспиваш си и .. не се събуждаш.
Но има ли въобще значение обстоятелствата около самата смърт, като тя е факт? За някои има - едно е да кажеш - наръгай го с нож, друго е с инжекция - и двете са убийство, но едното те прави хладнокръвен убиец психопат, а другото прави ли те спасител на хиляди, герой?

Да убиеш терористи по време на сражение и война - прави ли те истински убиец, или те прави борец за кауза - живот, равнопоставеност?

Роска, ти няма ли да гръмнеш терорист, влязъл с бомба в метрото с цел да убие десетки? Тук няма значение дете или мъж - нали сте дълбоко-нравствено хуманни - и в двата случая отнемате човешки живот.

[rosskata]

Ако се замисля мноого хубаво и се опитрам да бъда честна- не, не бих убила терориста... Ще направя всичко възможно да предупредя хората, и ще избягам. Не бих имала силата да убия когото и да било, освен ако не застрашава най най- скъпите ми хора или мен- а дори и за тогава не съм сигурна.

Разберете, няма нищо нищо нищо по-ценно от живота. Смъртта на един е винаги страшна трагедия, за семейството, за близките, за несправедливостта на това колко са кратки дните ни... Ужасът на една смърт не отстъпва на ужаса от 1000.

И извинете, но не бих искала да имам нищо общо със това. Ако ще и цялото човечество да е застрашено, не бих станала причина за нечия смърт. По- скоро бих избягала от това...