Първата вечер,след като се запознахме,и след като той ме изпрати,се прибрах вкъщи и веднага след това започнах да говоря по телефона с приятелката си.Аз дори не осъзнавах че съм била влюбена,а то толкова си било личало.Та аз само за него говорех.Звънне ли телефонът подскачам с надеждата че е той.Гушкам плюшеното меченце и си представям че е той.Ами такива неща.Като е близо до теб,имаш чувството,че сърцето ти ще изхвръкне.Като е далече от теб,ти е едно такова супер нервно.Постоянно говориш за него,виждаш живота по-прекрасен.Кефиш се на всяка дреболийка,чувстваш,че летиш,в часовете хич те няма,в междучасията също.Само той ти е в главата!