За това си прав. Такива и подобни истории - много...
Темата, макар че е много подходяща за дълги постове, най-накрая ще вземе да се озове в задънена улица...сега го виждам. Пак разделение - на "псевдо-патриоти" и непукисти. Вторите се надсмиват над първите, първите се горещят на вторите. И сме дотук.
Далеч съм от мисълта, че една тема в един форум може да има някакво значение. Все пак, всеки си е подготвил речта и ще стиска здраво листа, на който е написана. Няколко подменени думи и лека импровизация на места няма да променят коренно становището му...
За едно нещо обаче се ядосвам (и си признавам, че се ядосвам). Че всеки (на думи) осъзнава положението и всеки може да критикува, обаче ние, като цяло, не правим нищо. "Оти да се косим, като ке ми мине" - един иначе брилянтен постулат на Шопа, тук не си е съвсем на мястото. За такива тъпи номерца като това с кравите и химна - да, нищо не можем да направим, най-много да напишем някой гневен имейл, който да остане загубен някъде по "пощата". Само че това отношение към далеч по-важни неща на мен ми се струва неоправдано. Всеки е сам за себе си, всеки бяга нанякъде, търси си нишичка, в която да се кротне - и дотам. Това сигурно е казвано от стотици хора стотици пъти. И?
Мисълта ми е, че трябва да направим нещо. Да намерим мотивация за промяна - не защото "трябва да следваме стандартите на Европейския съюз", не за да откликнем на някакъв линк с крави, не за да си докажем на себе си, че имаме чувство за хумор/богата история/красиви планини и неясно още какво. А защото иначе България няма да я има. Мнението ми е това. Всеки да върши това, което е нужно да върши. Пак цитат: "Единственото, което можеш да направиш, е да изпълниш задачата пред теб."