По света има вече множество разработени техники и програми, които да помогнат на хората с дислексия да преодолеят в по-малка или по-голяма степен проблемите си, а децата да се справят задоволително в училище.

Но това, което е важно да се каже, че такива хора не биха се измъчвали в голяма степен, ако тяхното състояние не беше толкова погрешно възприемано и тълкувано от околните.

Ако учителите и родителите не наказват (по какъвто и да е начин) децата с дислексия заради проблемите им, ако останалите деца не им се подиграват заради трудностите с четенето и писането, дислектиците пак ще трябва да работят многократно по-упорито от съучениците си, но няма да страдат.

Няма друга област (освен четенето и писането), където хората да са третирани така презрително заради затрудненията, които изпитват.
ето какво ще споделя от моят собствен опит

винаги съм оставал като недъгав или както се изарази другарката
фален в форума на егмонт българия "страдащ от възпаление на мозъчната кора" аз не им обръшам внимание на хората които
смятат за мене по този начин свикнал съм още от 1 клас
се срещнах със този вид проблем общо взето
дискреминация породена от незнание
от страна на учителите и съочениците ми и обществото
доста са ми се подигравали и аз смятам че тази дескреминация трябва да престане да съществува особено в едно модерно общество
което сме колко деца са засегнати от тази дескреминация
доста според мен точно заради това че не се говори за тази
болест за това все още ни смятат за някакъв вид инвалиди
които са умствено не до развити а впрочем сме съвсем обикновени
хора които искат нормален живот без някои да им втълпява че са недорасляци или болни да бъдем непрекъснато отритвани от обществото и сочени с пръст като различни
това ме е карало доста пъти да плача

а сега като си излях мъката нека се поставите на мое място
и си помислете как ще се държите с хора като мен