Стая потънала в сивота,душа очернена от теб, очи жадни за любов...и ръце очакващи твоята прегръка.Това остана от мен в мига в който те видях с нея...Така щастливи и влюбени изглеждахте, че ми се искаше аз да съм на нейното място...но никога няма да бъда вече.
Спомням си моментите прекарани с теб, под звездите на нашето местенце, там където се виждаше целия град, там където само звездите и луната ставаха свидетели на нашата любов, там където аз и ти бяхме сами, сами с чувствата си...Но това ще остане в миналото, поне за теб това ще бъде някакав спомен без значение а за мен това ще бъде най - скъпоценното което ще ми остане от теб!
А сега напред, напред към бъдещето, но какво бъдеще без теб,та нали аз за теб живеех.За твоите прегръдки, за твоите целувки,за твоите очи...Макар че, ти едва ли осазнаваш колко ме нарани, аз ще продалжа да си те обичам както и преди, защотото макар и за малко ти си намерил нещо в мен с което сам те запленила а това ми дава стимул да продалжа напред!!!