Мда...мразя се...и за това ви моля малко да ми помогнете...не да се 'отмразя'...Ммм, значи, нека да почна с моята малка, безинтересна история...Аз съм на 15(почти 16)не мился, че не съм слаб-дебел, нисък-висок, грозен-красив и т.н...Аз съм лузъра в даскало, няма да задълбавам, защото мился, че знаете за какво става въпрос...по-цял ден уча, чета книги, комикси, слушам...ммм...музика, която е нормална(метъл,пънк), но и за т'ва съм подиграван...Викат ми с гадни прякори, защото съм различен, обличам се различно, държа се различно и т.н...в същност....' к 'во ви задълбавам в жалката ми история, не е т'ва проблема ' ...та Леко казано, луд съм по едно момиче, което даже не ме и познава(е) от първия път, когато я видях...с нея си приличаме по доста неща...музика, стил на обличане, но имаме и две съществени разлики...тя не е лузърката в даскало, също и затворенячката...и, ето, пак се отклонявам...
И...така получих шанс да се запозная с нея, да се опозная, да се срещна, да говоря по тел-а, въобще....не мога да повярвам, че тя ми е обърнала внимание....и така...когато се сетя за нея...кръвното ми налягане...'пада', пулса ми се ускорява, едно особено чувство се, как да кажа, се пробужда...хммм...в мен...не мога да го обясня...все едно изтъпвам, или незнам...тъъъ...аз не смея, просто не смея да направя някои от ^^нещата, за които казах, че имам възможност....сдухвам се, страхувам се, казвам си, че не заслужавам такова момиче...(смейте се, да)страх ме е от целувката с нея, ако има такава...и за да има, трябва да преудолея тези страхове и мисли...Е моля ви, хора...как да го направя, как да се бреборя със себе си, как просто да се отпусна и да не се изложа пред нея?
Съжалявам, че трябваше да ви занимавам с това, но...отчаян съм...не искам да пропилея шанса си!