~ТЯ~

04-29-2006, 17:26

Тя

Тя беше на ръба на пропастта, деляха я само няколко сантиметра от неизбежното …. Всичко се беше сринало за нея … любов, семейство, приятели, от всички и всичко отритната , дете на раздора и омразата, аутсайдер, неприет от останалия свят … загубите, лишенията, несгодите я направиха свита, самотна, сива …една от многото.Детето, което някога се смееше и играеше, предпазено от истината за живота, закриляно от топлата майчина обич, отдавна умря … заглъхна и смеха и радостта и дивото, необуздано желание за новото и непонятното….
Вятърът развя косите и, навя и спомени за миналото… уби и последната частичка воля за живот в нея… Втори повей донесе мирис на лято, прясно окосена трева, радостният смях на деца, веселата песен на влюбени и тогава тя разбра , нищо и никой няма да си спомня за нея , животът и е бил напразен … само стените на малкия и апартамент можеха да разказват … ех да можеха да говорят, помисли си тя, колко ли се приказки щяха да предадат, колко ли чувства щяха да изплуват наяве, но е така е по-добре… всичкото минало се пазеше на сигурно в изстрадалото и сърце.
Смъртта изглежда толкова примамлива и въпреки че тя бе борбен човек всичката мъка и дойде в повече … лесният изход бе пред нея …. Само една крачка, само един миг ….
В следващият момент вече летеше …. Някакво странно усещане я изпълни … свобода , край на мъката, радост ли бе това ?Последва тъп удар … немощен стон и всичко заглъхна …. Няколко секунди и едно отчаяно решение бяха достатъчни за да заличат цял живот. След два дни намериха тялото и , хората бяха покосени … тихото, мълчаливо момиче го нямаше, още един живот си бе отлетял, старите шепнеха, че тя била нещастно влюбена, кой знае …. Тайните и , мечтите и , годините прекарани в малкото, провинциално градче си отидоха с тази крачка ….