Доста отдавна бях писала, че момчето, което обичам ме оставило!9 месеца по-късно той пожела да се съберем отново и вече сме заедно!Преди 9 месеца ме беше зарязал и твърдеше, че не ме обича вече!Преди 1 седмица ми каза цялата истина, че е бил с много момичета, които не са били като мен, че винаги ме е обичал и че не може да си прости това, което ми е причинил!Каза, че ме е търсил въвъ всяка друга и просто е искал да намери момиче , което да е като мен, но и близо до него, защото не сме от едни и същи градове!Аз му простих, защотото човек трябва да прощава и се събрах с него, защото го обичам!През тези 9 месеца не го търсих , видях го наколко пъти, но все той ме заговаряше!През този дълъг период го бях изолирала от ум, съзнание, но не и от сърцето!Цената, която трябваше да платя бе такава, да го сложа извън ценните неща за мен, да не го търся и да се сдържам!Цената беше голяма, но през този период осъзнах, че трябва да му простя, а не да отмъщавам, както си бях наумила!Проблемът между двама ни винаги е бил, че съдбата и пътищата ни се разделят, че той е там, а аз тук!Започнахме да се виждаме по-често и той събра думи, за да ме помоли да се съберем!Сега съм удовлетворена, защото целта ми беше да го имам отново и да му отмъстя!Но това не ме радва, удовлетворението идва от това, че му простих и успях с непринуденото си и веселяшко държание да разчупя ледовете!Вие как мислите:Да остана с него, да му отмъстя за преди или просто да сложа край на новото начало?Объркана съм и ме е страх да не ме напусне отново, защото няма да го преживея!Ами дайте съвети!Благодаря