На 10 11 години съм бягал за 1 денонощие и съм спал на улицата.
Преживяното хич не приятно ! Преди да направиш подобно нещо
обмисли нещата , опитай да поговориш с родителите си.
Причината да избягам е че и двамата са невротици. (Не го казвам от омраза или просто защото ме е яд че съм жив) това просто е факт.
Не зн сега дали сте имали щастието собствените ви родители да ви ритат докато се гърчите на земята или да ви удрят през ръцете с точилка само защото сте излъгали за една оценка... Преди една седмица баща ми ме докара до истерия и ми заби химикалка в ръката само защото не се сетих че равнинната фигура освен страни и ъгли има и "ръбове и върхове"

... Ежедневието ми е страшно шибано... Постоянно нерви , караници и куп глупости... Понякога даже съм ходел насинен на училище... Представете си какво унижение е всеки да те разпитва кой те е бил и и да лъжеш че си се здърпал с някой на улицата...
Със всеки изминал ден скандалите стават все по-гадни... Когато баща ми замине командировка майка ми заминава при любовника си...
Като се върнат отново скандали... Всяка малка кавга прераства в голям скандал в основата на който съм аз... Да... Мислил съм си и за самобийство... Но ето че съм още жив защото знам че един ден ще стана самостоятелен и нещата рано или късно ще се оправят..... [-o<