Медоносна пчела

[SeXyTo_f]

Здравейте, искам малко инфо за медоносната пчела...имам да пиша доклад по биология за нея...в теен учитела нямаше никаква информация ...и мн. ще бъде благодарна ако ми напишете нещичко за нея
Мерси предварително!

[Gabsi-to]

Ами само това успях да намеря дано ти е полезно!!!


Почти всеки знае колко важно хранително вещество за човешкия организъм е субстанцията, която пчелите произвеждат и която ние наричаме мед. Добре, но замислили ли сте се някога как точно пчелите произвеждат това ценно за нас хранително вещество.

Както е известно, източникът на храна на пчелите е цветният прашец, но през зимните месеци е невъзможно да го открият. Поради тази причина, смесвайки цветния прашец, който са събрали, със съдържащия се в телата им специален секрет, те произвеждат едно ново хранително вещество – меда, и го съхраняват за зимата. Това, което ни прави впечатление, е, че пчелите складират много повече мед, отколкото им е необходим.

Разбира се, първият въпрос, който ни идва наум, е защо пчелата не се е отказала от това “свръхпроизводство”, което изглежда като загуба на излишно време и енергия? Както ни съобщават цитираните по-горе 68 и 69 айяти от сура Нахл, отговорът на този въпрос е скрит във “вдъхновението”, което пчелата е получила. Пчелите също като всички останали животни действат чрез Божието вдъхновение.

Като предпоставка на своето сътворение пчелите правят мед не само за себе си, но и за хората. Както много други животни, така и пчелите са сътворени в служба на човека. Точно както кокошката, която всеки ден снася поне по 1 яйце, въпреки че от това за нея няма почти никаква полза; или както кравата, която дава повече мляко от колкото се нуждае малкото й...


Защо пчелите правят мед?



Ние знаем, че пчелите са произвеждали мед по същия начин, по който и отпреди 100 милиона години (от тебеширеният период) . Пчелите създават мед, като за складове за храна използват кошери. Храната консумират по време на дългите месеци през зимата, когато цветята не цъфтят и има малък или никакъв нектар за тях. Пчелите създават такова изобилие от мед, много повече отколкото кошерът може да консумира, така че хората могат да съберат излишъка. Техните продукти са с незаменими хранителни и лечебни свойства: мед, восък, пчелно млечице, цветен прашец, прополис, даже тяхната отрова има лечебни свойства.



Колонията



Медоносните пчели са социални насекоми, с ясно изразено деление на труда между видовете пчели в колонията. Колония от медоносни пчели включва кралица, търтеи и работнички.


Кралицата

Кралицата е единствената сексуално развита женска в кошерът. Тя е най-голямата пчела в колонията. Дву - дневна ларва е избрана от работничките, която ще бъде отгледана за кралица. Тя ще се появи от нейната клетка и 11 дни по-късно ще се чифтоса в полет с приблизително 18 търтея. По време на това бракосъчетаване, тя получава няколко милиона клетки сперма, които използва през целият си живот от две – три години.

Кралицата започва да снася яйца след като се чифтоса, производителната кралица може да снесе около 3 000 яйца в един единствен ден.


Търтея

Търтеите са солидни мъжки пчели, които нямат жила. Търтеите не събират храна или цветен прашец от цветята. Тяхното единствено предназначение е да се чифтосват с кралицата. Ако в колонията липсва храна, търтеите често са изгонвани извън кошера.

Работничките

Работничките са най-малките пчели в колонията, сексуално са неразвити женски. Колонията може да има до 50 000 – 80 000 работнички.

Животът на пчелата работничка варира според времето на година. Нейната очаквана продължителност на живота приблизително е 28 до 35 дни. Работничките, които са се излюпили през септември и октомври, живеят през цялата зима.

Работничките хранят кралицата и ларвите, пазят входа на кошера и държат в кошера оптимални условия като раздухват въздуха с техните крила. Пчелите работнички също събират нектар, за да произвеждат мед. В допълнение, медоносните пчели създават пити от восък. Питата е съставена от шестоъгълни клетки, които имат много тънки стени, но поддържат 25 пъти тяхната собствена тежест.

Крилата на медоносните пчели удрят 11 400 пъти в минута, по този начин правят тяхното отличително бръмчене.

[GreenLadyM]

kakvo vi stava s tiq p4eli
http://www.teenproblem.net/f/viewtop...249&highlight=

[SeXyTo_f]

Много мерси!

Здравейте, искам малко инфо за медоносната пчела...имам да пиша доклад по биология за нея...в теен учитела нямаше никаква информация ...и мн. ще бъде благодарна ако ми напишете нещичко за нея
Мерси предварително!

Майка


Пчелната майка е единствената женска пчела в пчелното семейство, която има напълно развити размножителни органи. По размери и форма тя се различава от останалите пчели. Дължината на тялото й при различните породи е от 20 до 25 мм, а теглото на оплодена е от 180 до 325 мг, докато на неоплодената е 150-220 мг. Пълноценна оплодена майка снася от 1000 до 2000 яйца в денонощие, а за един сезон от 150 - 200 хиляди. Младата майка снася дневно яйца с обща маса по-голяма от собственото й тегло. Това се дължи на непрекъснатото й хранене от пчелите с маточно млечице. Анатомичното устройство на майката е както това на пчелата работничка с тази разлика, че нейните яйчни тръбички са много добре развити и са над 130-150 за всеки яйчник. Жилото си майката използва само за убиване на други майки в маточниците.
Разликата между пчелно и маточно млечице се изразява в това, че млечицето с което се изхранват ларвите на пчелите работнички съдържа десетократно по-малко пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, то се отделя от глътъчните жлези на пчелите, а маточното млечице - от глътъчните и горночелюстните жлези. Едни пчели хранят пчелните ларви, а други маточните.
Развитието на майката от яйце до излюпването й продължава 16 дни и се получава от оплодено яйце, както и при пчелата работничка (3 дни-яйце, 5-ларва, 2-предкакавида и 6-какавида). Разликата във времето за излюпване и развитието да полова зрялост е в резултат от храненето на отделните ларви от пчелите. Тези предназначени за работнички биват хранени само първите 3 дни с пчелно млечице, а тези за майка - 6 дни с маточно млечице. Пчелите хранят майката през целият период на снасяне с маточно млечице. Тя може да живее до 6-7 години, но най-продуктивна е през първите две. След раждането си тя отделя особено маточно вещество, което се секретира от добре развитата й горночелюстна жлеза. То се разнася между пчелите и благодарение на него те се обединяват и чувстват присъствието на майката и осигуряват целостта и защитата на семейството.
Основната функция на майката е да снася яйца и с отделяната миризма да крепи целостта на семейството. Нормално в едно семейство има само една майка. Без майка пчелното семейство може да съществува не повече от два-три месеца, като цялата дейност на семейството се разстройва. Младата майка излиза на оплодителен полет при тихо слънчево време, 3-5 дни след излюпването си и започва да снася яйца 3-4 дни след оплождането. При невъзможност да излети на оплодителен полет поради лошо време повече от 25-30 дни максимум 40 дни, младата майка става негодна за оплождане. Оплодителният си полет тя извършва в най-топлата част на деня, при температура 20-25 С, между 13 и 17 часа, като лети на височина от 5 до 30 метра над земята и в радиус до 15 км от пчелина, търсейки т.н. търтееви сборища. Тя бива съешавана от 8-10 търтея, докато се изпълни семеприемното ? мехурче със семенна течност (сперматозоиди). Оплождането на майката става само във въздуха. Майката снася яйца нормално от края на януари до средата или края на октомври (в зависимост от времето и силата на семейството).
Процесът на снасяне на яйца от майката се регулира от пчелите, чрез подхранването й и подготовката на килийките за снасяне (почистването и полирането ги).
При внезапна загуба на майката, докато в кошера има прясно пило и яйца, пчелите веднага залагат маточници и отглеждат нови майки (вищеви). Първите заложени маточници са обикновено чрез захранване на тридневни ларви (с оглед по-бързо излюпване на нова майка). Майките излюпени от тях не са много добри и следва да се разрушават след 3 дни от запечатването им, а да се оставят другите все още незапечатани маточници. Там са захранени еднодневни ларви и получените майки са по-добри. Когато пчелите почувстват, че майката не е добра, те залагат по средата на питите по 2 до 3 маточника, за самосмяна. Тези маточници са много добри и не бива да се изпускат. Когато по някаква причина се загуби майката, а в семейството няма пресни яйца и пило, което се получава най-често през зимата или при загубване на майката при оплодителен полет (изяждане от пчелояди, лястовички и други причини), тогава пчелите започват да хранят с маточно млечице обикновени пчели работнички и те започват да снасят неоплодени яйца от които се излюпват търтей. Тези майки се наричат търтовки, а семейството - търтовачно.


Търтей


Търтеите са мъжките индивиди в пчелното семейство. Тяхната единствена роля е оплождането на майката. Вероятно имат и други функции, като стимулиране на семейството в по-усилена работа. В усиленото развитие на семействата през пролетта пчелите залагат и отглеждат много търтеи. Те се излюпват от неоплодени яйца, т.е. нямат баща, а имат само майка и дядо, но предават по-голямата част от наследствените качества на бъдещите пчели (до 75%). Целият цикъл на развитие на търтеите от яйце до излюпването им е 24 дена (3 дни яйце, 7-ларва, 4-предкакавида и 10-какавида). Те са по-големи от пчелите работнички и имат размери: дължина 15-17 мм и тегло около 200 мг. За развитието на един търтей се изразходва храна колкото за 3 пчели работнички. Техният брой нормално в семейството е от 300 до 500 бр., но силно варира през годината. Пролет е най-голям, а през зимата минимален (само единични бройки в семейства с некачествени майки). Само една малка част от търтеите участват при оплождането на майките (8-10 на майка), след което умират, поради откъсване на купулиращия им апарат. Търтеите не оплождат майките от собствените семейства, които са им сестри.
Те достигат полова зрелост 12-14 дни след излюпването. Търтеите биват приемани безпроблемно във всички семейства, поради което често са причина за пренасяне на болести от едно семейство в друго.
Търтеи, излюпени от яйца, снесени от пчели търтовки, са негодни да оплождат.
Годните за оплождане търтеи излитат в топли и тихи дни и се отправят към т.н. търтееви сборища (ТС), които са в определени райони в откритото пространство, защитени от ветрове, далече от високи дървета и хълмове, като почти не се срещат в равнинни и еднообразни места. Те са обикновено от 10 до 40 м над терена. Размерът им варира от 30 до 200 м в диаметър и зависи от терена. Разстоянието на ТС от пчелините е от 2 до 5 км., в изключителни случаи и на по-големи разстояния. На тези сборища се събират търтеите от много пчелини и техният брой достига до 10 000 търтея, като цифрата може да варира различно. Наблюдавани са до 25 000 търтея от над 200 семейства в различни ТС. В тези сборища се разнася голямо бръмчене, като рой. Търтеите биват привличани от майките визуално и чрез обонятелните си сетива. Феромоните, излъчвани от тях, привличат търтеите и те се насочват към тях подобно на комети. Майките, летейки по такива места, биват непрекъснато преследвани от комети от търтеи. В полет търтея сграбчва майката и оставя част от половите си органи във влагалището й, изпразвайки спермата си в семеприемника й. Шлейфът (частите от половия орган) от предишния секс се отстранява чрез специална четка около члена на следващия успял да я настигне търтей. Майката бива оплождана от няколко (8-10, но има съобщения до 17) търтея, докато се напълни семеприемното й мехурче. Последният шлейф (остатъка от последния търтей) го премахват пчелите. Много често той бива забелязван и премахван и от пчеларя.
След приключване на главната паша пчелите изолират търтеите в крайните пити, като не ги допускат до храната и постепенно ги изгонват от кошерите. Намирането на търтеи в семействата през зимата е указание за некачествена майка.