спокойно ве! и аз бях като теб в същото отчайващо положение, ама се справих питаш как точно?! ми аз не казах на момчето с което бях тогава (и до ден днешен не знае че ми е бил първия учител), просто се отпуснах и се отдадох на чувствата си. сърцето ми отиде право в петите (не мисли че преувеличавам!) но това не беше от страх, а по-скоро от самото чувство, че по този начин усещаш обичания човек още по-близък. ако се продъжлаваш да се притесняваш за такива работи следващия път във форума ще питаш и как да преспиш с някой! да не ти дреме, просто действай! успех!