Искам да живея като човек.
Не искам да живея като животно.
Имам душа.
Липсва ми обич.
Чудя се защо пиша в такива теми.
Търся сродна душа, но принадлежаща към противоположния пол.
Обичам музиката и рисуването.
Ненавиждам чалгата и простотия, които вървят ръка за ръка. Също така и лицемерието.
Загубих много работи.
Намерих много нови работи.
Убеден съм, че всичко се постига с мерак и практика.
Съмнявам се в много неща.
Интересувам се от: изкуство, астрономия и психология.
Мога неща, които другите не могат.
Не мога да правя нещо, което не искам.
Лягам си с мисълта, че времето тече адски бързо.
Събуждам се с мисълта, че продължавам да развивам личността си.
Преди да заспя разсъждавам на моето минало и моето бъдеще.
Ведната щом стана си пускам музика.
Доволен съм от себе си.
Не съм доволен от поведението на една от сестрите ми.
Обичам да похапвам плодова салата.
Обичам да си пийвам биричка.
Обичам да гледам филми.
Обичам да слушам музиката, която ми харесва.
Обичам да чета приключенски романи.
Искам да избягам от някои лоши спомени.
Искам да променя държавата ни.
Моята сила е моята слабост.
Моята слабост е моята сила (става въпрос за характера ми).
Най-голямото изкушение е моето вдъхновение.
Най-вълнуващото преживяване ще бъде в края на 12ти клас.
Най-силната тръпка се постига без допълнителни стимуланти.
Най-обсебващата мания е музиката.
Най-голямата трудност е да се измъкнеш от ноктите на всички, които те дърпат към дъното.
Най-приятните моменти тепърва предстоят.
Най-гадните моменти са останали в миналото.
Най-хубав спомен... не мога да кажа кой е.
Най-неприятният ми спомен е един проблем със здравето на баща ми.
Най-голямата грешка е това, че посветих твърде много от личното си време на едно момиче, което не го заслужаваше.
Най-тежкото изпитание е самият живот.
Най-силната болка се причинява от предателството.
Най-голямото удоволствие е в сбъдването на мечтите.
Най-големия грях е предателството.
Самочувствието ми се базира на това, че виждам неща, които другите не виждат.
Личността, която ме вдъхновява... всъщност са две личности - Джими Хендрикс и Бетховен.
Искам, но не ми стиска да... няма нещо, което да го искам, но да ме е страх да го направя.
Родителите ми са печени, но са си особняци.
Приятелите ми са шантави.
Враговете ми... нямам такива.
Сълажявам за доста работи.
Стремя се към осъществяването на желанията си.
Мечтая да постигна високо ниво в това, с което се занимавам.
Работя върху реализирането на целите си.
Страхувам се от зъболекарите.
Гордея се с баща си.
Срамувам се от... няма от какво да се срамувам.
Искам да постигна много работи.
Искам да притежавам каквото ми е достатъчно, а то хич не е много.
Искам да бъда джедай!
Изнервя ме липсата на амбиции.
Отегчават ме диалозите между някои мои съученици, които слушам в даскалото.
Простотия ме отвращава повече от всичко.
Мотивира ме... мотивацията идва от собствената личност, а не от външен фактор. Ако говорим за стимулиция, то тогава ме стимулира бездействието.
Използвачеството ме вбесява.
Баладите ме успокояват.
Фантазията ми ме кара да се усмихвам.
Вече нищо не ме разплаква.
Космосът ме зарежда с положителна енергия.
Скуката ме зарежда с негативна енергия.
Чувствам се добре, когато свиря или рисувам.
Чувствам се зле, когато не правя нищо.
Имам нужда от среда, в която да ме приемат.
Нямам нужда да ми разправят колко съм ограничен, защото ненавиждам наркотиците и чалгата.
В момента се чудя защо отделих толкова време на тази тема.