И ние сме така у нас. Баща ми нито го виждам , нито си говоря с него. Само за пари , а ако случайно се случи да излезем двамата с него ( само веднъж ми се е случвало - това лято беше) , само ме критикува или мълчи. Питам го нещо , мълчи, говоря му нещо , мълчи , сякаш говоря на стена . Много е агресивен , ядосан , намусен . Ужасно е да се живее така , една негова дума , и сълзите ми са на очи, защото никога не знае какво да каже. Винаги на мен си го изкарва и т.н. Но въпреки , че съм имала ужасни мигове заради него , най-гадните в живота ми може би , той е човекът , когото ужасно много обичам , когото ужасно много уважавам . Макар и да говоря , че го мразя , не е така . Той просто е човек , на когото се възхищавам , заради това , което може . Но не е нищо друго освен някой , ня когото да се удивлявам отстрани , никога няма да може да бъде баща .. Кофтито е , че когато имам нужда от баща , аз нямам и няма и да имам..