Позволявам си да казвам обидни думи само на гадже, и то не вчерашно. Но това не е обиждане. Има 2 варианта, и при двата няма смисъл да се надяваш:
1. Мисли нещата, които казва.
2. Не ги мисли /може да те харесва, може да ти се кефи като човек/, но другите мислят, че си зле и той не иска да мислят него за зле, защото мисли теб за незле.

Второто е доста гадно. Имаше един от моя клас и той ми каза, след като завършихме, че ме бил мислел винаги за печена, обаче другите ме мислели за зле и той се правел. Същият този младеж /и един друг пак от класа ми/ или само казва здрасти, или се прави, че не ме познава, ако е с други хора. Яко.