Моля,моля моля,които може да ми помогне по следните теми да го направи-Страданието в творчеството на Яворов-"На нивата" и "Градушка"
Мотива за национално-освободителните войни в творчеството му-"Арменци" и "Заточеници"
Страданието в човешката душа-"Маска","Нощ" и "ПЕсен на песента ми"
Любовта в творчеството му-"Две хубави очи",Ще бъдеш в бяло","Стон"
ЗА КОЕТО ОТ СТИХОТВОРЕНИЯТА ИМАТЕ НЯКАКВИ АНАЛИЗИ,МОЛЯ ДАЙТЕ МИ ЛИНКЧЕ ИЛИ МИ НАПИШЕТЕ,ЩЕ ГЛЕДАМ ДА ВИ СЕ ОТБЛАГОДАРЯ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН,ЧЕ СЪМ МНОГО ЗЛЕ...
vij v u4itelq sorry ama me murzi da tursq
Nikoga ne plachi za tova, koeto ne plache za teb!
Мерси мноого.. ако някой се сеща още нещо да пише
Няма защо
Намерих ти и за
Арменци
Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност. Поетът е съпричастен към участта на угнетените, изживява трагичната им обреченост.. Познаващ дълбоко психологията на селяка, Яворов го прави герой на една драма, в която безнадежността е наложена от социалната орис и от природната стихийност.Поет а, съумява да представи картината на битието детайлно и пластично – изразително. Признат връх в социалната лирика на Яворов е поемата “Градушка” – най-точна картина на селските злочестини, пресъздадена чрез наслагващите се мотиви на страданието и обречеността. Шестте части на творбата са свързани смислово, внушавайки идеята за злото. В целостта си поемата е съвършен художествен израз на драматичните преживявания на народа, споделени от поета. Споменът за предишни беди е създал у героите мрачно убеждение за безмислието на труда и живота им. Мрачните интонации във въвеждащата част се сменят от неочакваното бодро, оптимистично настроение в следващата картина. Тя е съзвучна със светлите трепети в човешката душа, за миг оттърсила се от злокобната сянка на страданието. В радостния кръговрат на сезоните избликва надеждата – “утешителка”, караща угнетените да изпаднат в молитвено настроение, очаквайки облекчение в тежката си участ. Усмивката – рядка гостенка на селяшкото лице, плахият жест на прекръстването говорят за крехкостта на надеждата, за силата на опасението, че миналите беди ще се повторят. Отрудените и вярват, и не вярват, че “на мъките ни края ще дойде ”. Прекалено голяма е силата на злото и затова раждането на надеждата е само краткотраен миг в селяшката неволя. Сгъстявайки времето, поетът представя в трета част на поемата началото на един ден от трудовото битие на селяните. Описвайки обикновения делник, Яворов създава една ярка, реалистична и убедителна картина. Тревожното суетене, припряността в подготовката на дългоочакваната жътва, придават на цялата картина нервност, напрежение и драматизъм. Те отекват в грубото ругаене от” съседния двор;” в радостно – тревожното бързане, сякаш да се предотврати и изпревари нещото, което ще попречи за прибирането на реколтата. Битовата сцена е пронизана от тревогата на предчувствието за злина, изразено по-директно в следващия детайл: ... и ето вече слънце грее и на земята огън праща... Намерил майсторски прехода към следващата картина, Яворов я насища с мотива за безнадеждност и обреченост. Цветовата гама на небето е сведена до сивото – знак за унилост и безпомощност, слънцето – символ на живота – “жълтей сърдито”, като закана и злокобно надмощие. Природата обръща жестокото си лице към беззащитните, убивайки всякаква надежда – “Милост няма!” Стихията е показана като апокалипсис, безпределно зло, изпълващо цялото пространство. Ужасеният човек търси закрила в една последна, но и напразна надежда: Спри.Недей!.. труд кървав, боже,пожалей” Вече няма място за никакви илюзии за избавление при вида на страховитата стихия: “Град! – парчета”, “яйце и орех”. Последната картина, включена в композицията чрез краткото “Но свърши”, затваря кръга на отчаянието и покрусата. Отиващите към нивите селяни с “мъртвешки посивели” лица се изправят пред трагичната обезсмисленост на своето съществувание. Градушката се оказва символ на “вечното зло”, тегнещо като фатално предопределение над техните съдби. Всяка надежда погива в омагьосаният кръг на страданието – повтарящи се беди и неволи. Песимистичното звучение е силно изразено, подчертаващо болката на поета за нещастната участ на народа В стихотворенията си Яворов съпреживява интензивно и искренно народните неволи, както и тези на потиснатите и угнетени от робството. Волна натура, със остро развито чувство за справедливост и пламенен темперамент, Яворов показва неразрешимостта на трагичните противоречия в живота, но смята, че те могат да бъдат уравновесени от сводолюбивия дух на истинската личност
И те моля да ми помогнеш и ти - напиши ми ако можеш нещо за "Една невъзможна любов" върьъ Крадецът на праскови
Според мен повеста 'Крадецът на праскови'разкрива две напълно противоположни краиности.Първо една красива ,но обречена любов даваща на хората надежда радваща сърцата им,и другата изпълнена с тъга,трагедия,вземаща много невинни жертви , а именно воината.Героите са представени като разнообразие от различни човешки качества.Елисавета млада красива дама неизживяла все още младоста си ,а а вече много нещтасна обречена в съпружески начелабез право да избира,без възможността да почуства любовта наи-накрая получава това право чрез съвсем случаината,но съдбовна среща на две очи от сливането на светлината ,която те излъчват ,от радосния трепет на две сърца-едното изтезано от военноплен,а дръгото от плен на сапружески животс полковник петнадесет години по възрастен и изцяло обладан от строго до отвратителност канализиран живот.Сръбския военнопленник ,а именно мъжът от срещата променил изцяло живота на истрадалата жена е един изглеждащ добре дори през окасаната ониформа мъж истрадал много ,но все още бореики се.От тази среща по повод гладът по тези времена пламва полуогасналата искрица в сърцата и на двамата само от пръв поглед.Направи ми впечетление борческия дух и безстрашието от трагичните последици при жертвите които прави Елисавета за да помогне на Иво.Тя го храни дава му дрехи и чрез всяка рискована таина среща се пали по една от тези искрици които са били дълбоко скрити в нея.Сред всичко красиво описано в повестта идва и трагичния краи и за двамата.Като мошно чуство издигащо се над живота и над смъртта по-силно от тях и неподвластно на каквито и да е норми.Любовта между българската полковниша и сърбина военнопленник се изявява в момента на самообииството.Задавеният вик на Елисавета-изявата на чуството което се е таяло дълбоко в нея.Следва и неиното самоубиство.Аворът не ни прави свидетели ,но приемаме това като нешо неизбежно.Смърта е краиността предрешена от силата на любовта.За нея животът без любимият човек се обесмисля.
мисля,че ще ти бъде от полза
Първоначално написано от Literatur_girl
По-подходяща тема от тази - здраве.
Трябва ми ЛИС на тема: "Народното страдание в поемата "Градушка" от Пейо Яворов"
Първоначално написано от LuDaTa_14{P}
Анализ на стихотворението Ще бъдеш в бяло" МОЛЯ ДАЙТЕ МИ ЛИНКЧЕ ИЛИ МИ НАПИШЕТЕ,ЩЕ ГЛЕДАМ ДА ВИ СЕ ОТБЛАГОДАРЯ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН,ЧЕ СЪМ МНОГО ЗЛЕ...
[/quote]