Мда, преживявала съм една много тежка раздяла и постъпих по-доста...може би глупав начин, защото потъпках цялото си достойнство. Не можах да издържа и 2 дни без него и го потърсих, едва ли не му се молих да сме отново заедно, защото не можех без него...Е, от тогава до сега сме заедно, но понякога съжалявам. Не за това, че сме заедно, а за това, че не съм толкова силна, колкото ми се иска и, че нямах достатъчно сила, за да си кажа, че живота продължава, нямах достатъчно сили да спра да плача и да приема съветите на приятелите си. Просто се бях предала напълно, все едно животът ми свърши. Сега бих постъпила по друг начин (поне така си мисля), може би щях да поплача ден-два, да събера сили и да реша, че ще продължа въпреки всичко, защото със загубата на една любов не губим целия свят...