Ами да...охххх....като се сетя,още ми става супер кофти....половин година не можах да го преживея...тва ми беше най-дългата връзка..и свърши по мн глупав начин...аз имах проблем и не му обясних какъв е..той не можа да си обясни поведението и ми и се отдръпна...и всичко свърши сякаш изневиделица...странно е как нещо,което градиш с месеци може да се срине за броени минути...бях станала абсолютен парцал...на всичкото отгоре продължавах да го търся и да му досаждам едва ли не...мн се унижавах заради него...с времето всичко мина..но дори досега като го видя пак ми става гадно.той сега се държи ОК,даже прекалено добре и си мисля че всичко би могло да се оправи ако аз направя 1-вата крачка...но вече мина мн време-аз съм различна,а сигурно и той и нищо не може да бъде същото...тежко е,но такъв е живота-хората се събират,разделят се,тогава си мислиш,че без него или нея не можеш да живееш,но живота продължава...важното е да го осъзнаеш навреме!