Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най-тъжен и злочест.
От парещите въглени на мъката,
си направи сам стълба и излез.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,
създаи си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища отрязани,
нов път си направи и сам тръгни.


Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко не загубвай себе си.
Единствено така ще го решиш.