Бях с едно момиче горе долу половин година. Беше и все още е любовта на живота ми. Никога не бях срещал такова момиче - грижовно, обичливо, красива - за мене беше и все още е най красивата, разбираше ме винаги, когато имах нужда от помощ. Беше най невероятното момиче, което някога съм срещал. Когато бях запоследно с нея, дъхът ми спря и не можех да говоря, само я гледах в очите и тя мене, всякаш всичко спираше, когато бяхме заедно. От близо 2 месеца вече тя не е с мене, не ми каза причината..тея 2 месеца са най-ужасните в живота ми..подлежат на мъчение и обич едновременно, радост и тъга - радост, защото имах честа да получа нейната обич и тъга, защото вече не я интересувам.. Господи много я обичам Радвам се, че поне съм имал възможността да получа нейните ласки и нейната любов, защото тези неща, които ми даде, до преди време ми се струваха невъзможни..а когато бях с нея, всичко беше толкова лесно..