Е...край..За сега това беше...Няма повече...Аз се напих...ама докато го намеря направо изтрезнях...Накрая го намерих с целия му клас..Всички ме прегърнаха..той ми подаде ръка,но аз го прегърнах..После отидох при него и поисках да се снимаме...Попитах го дали може да му се обадя и той каза 'добре добре'...Ще му се обадя...един ден,когато се почувствам красива и готова...Плаче ми се...плаках преди малко...Толкова красив..Ако искате като се добера до тях или тъпото ми пц се навие да приеме фотоапарата ще покажа снимки...Може би и да исках нямаше как..той беше с някакви негови приятели...Чувствах се толкова нищожна... сега съм като в гробница...Всичко ми напомня...всичко!Не мога да повярвам какво съм изживяла последните 2-3 години...Аз сънувам...аз сънувам...не може днес да е завършил..той трябва да е 10кл и да се разминем на чина и да го видя за първи път...Не може...
Връщам се в 9кл...-може би МОГА да го забравя..но НЕ ИСКАМ...Усмивката...отнесена та усмивка...и изразителните черни очи...Острите черти...красивите ръце...на едната има малък белег във формата на знака на Найк..бях изтрила този спомен но ето..Усещате ли че съм като в транс..и съмвсе още малко пияна...Детската ми любов...един ден пак ще се видим...А ДаЛи?