охх горкичката... толкова е тъжно да се надяваме, че все някой ден болката ще избледнее.. оф боже, защо трябва да става така защо не може красивите истории да свършват с щастлив край защо...
като го четох ми напомни, че другата година човекът, когото толкова обичам и за когото бих дала всичко на този свят, ще завърши.. каза ми, че ще държи изпити и ще ходи да учи в друг град..
всички ми повтарят, че дотогава ще съм го забравила за бога.. не разбират ли... не разбират ли, че подобно нещо не бих забравила никога...
сигурно мъжа си няма да обичам толкова, колкото обичам Него.. тази несбъдната моя мечта
и какво ще правя, когато Той си отиде... не мога да си представя страданието, което ще ми причини.. толкова огромно.. как ще го преживея и то знаейки, че не ми е дал дори едничък мъничък шанс да поправя грешката си...
цял живот ще го помня и ще съжалявам