Не му казах...Той изглеждаше толкова щастлив и сияещ(не желаех да се меся, исках само да видя усмивката на лицето му...)че за миг и аз се усмихнах, но...Видях го за последен път в живота си.Как да се усмихна- не знам, как да продължа напред- не ми е ясно, всичко е толкова объркано, че искам да изчезна някъде и никога повече да не видя никого, не искам овече да видя слънцето, да почувствам топлите му лъчи, да чуя чуруликането на птичките, да танцувам сред тревата,искам да отида в някоя тъмна дупка и да не изляза оттам никога повече

Jamalska - обади му се, за да няма broken-hearted