Значи проблемът ми е следният - имам една добра (или поне така смятах, но явно преценката ми за хората може да сгреши) приятелка, с която в училище, по телефона и в чата си говорим страхотно и тя ме търси често да си поприказваме, така че не бих казал, че аз само и досаждам. Проблемът се състои в очевидното и нежелание да се видим и да си говорим наживо. Харесвам я но уважавам решението и да сме само приятели - не искам нищо друго освен да се виждаме отвреме навреме. Всичко започва с ентусиазъм от нейна страна и завършва със студено извинение - всеки път е така, дори когато идеята е нейна. Какво по дяволите и се върти в главата и каква е тази непрекъсната промяна в отношението и?


Moderated by miloto
т.1 и т.7 от Правилника