И ето всичко свърши след година и половина любов, страсти и взаимни мечти... и сега на къде... сега какво ще стане с мен като той беше моя живот, а сега го няма и никой не може да го замести, никой не може да ми даде цялата тази обич и всеотдайност, която той ми даваше... а сега вече го няма и са останале само спомените, който ме разпокъсват на хиляди малки частици, които никой до сега не можа да събере... всичко си има край... но защо трябва толкова много да боли от него... защо малко по-малко тази раздяла те убива и те отказва от живота, за който до сега си копняла...А можеше да си го върна, можеше да е с мен... но женската ми гордост надделя и аз го оставих да си отиде... и гледах как се отдалечява, но не направих нищо, просто го оставих да си иде... а сега бих дала всичко да е отново до мен... бих дала дори и живота си... Но вече никога няма да сме заедно и тази мисъл ме побърква всяка една минута... нямам сили да продължа... живота ми остана някъде там, където остана и той... Но къде е? Дали се сеща изобщо за мен или си има вече друга, на която дава цялата оная обич, която даваше на мен? Но това са само въпроси без отговор който се забиват дълбоко в сърцето ми и заедно с голямата ми болка ме съсипват ден след ден... Живота продължава, а защо аз немога да продължа моя? Защо времето не лекува болката ми а я прави все по-силна и завладяваща? Какво направи с мен че не мога да продължа на пред... кажи ми как да те забравя като всичко ми напомня за теб...? Дали ще свърши някога този ад....???