Той ще умре без мен...

[ludamacka]

lele v mnogo tejka sityaciq si no vse pak toi e golqm 4ovek i ne mislq 4e to4no ti si otgovorna za postupkite my.ne se obvinqvai vse pak si bila 4estna s nego a toi ne moga da razbera za6to postupva tolkova detinski moje bi 6te e nai dobre da go potursi6 vse pak i da si pogovorite.ybedi go 4e nqma smisul da pravi glyposti i taka natatuk.kolkoto i da te obi4a trqbva da prieme re6enieto ti.puk i nali ako naistina obi4a6 nqkogo,a toi ne iska da e s teb,trqbva da go pysne6 da tursi 6tastieto si.yspeh

Абе всички умеете да помагате, няма що...
Каква е най-голямата трудност, която сте преживели, че да твърдите че човекът не е уравновесен? В живота има страшно много гадости, има моменти в които искаш всичко да свърши...

@отчаянието, никой няма да ти даде правилен съвет, ти трябва сама да решиш проблемите си, не очаквай, че някой(я) на 14-18 години ще ти помогне.

Какво повече очакваш от тийн форум?Опитай се ти тогава да помогнеш,а?

Положението е такова че не може да се помогне.
Има решения които човек трябва да вземе самостоятелно, а не някой пикльо без да е наясно със ситуацията да каже -- "Тоя е супер зле...", "Не прави това..., не прави онова".
Очаквам, че хората с проблеми трябва или сами да се справят с проблемите си или най-много да ги споделят с приятелите си, но решението трябва да си е САМО твое!

[e_l_i_z_a]

Прави каквото искаш,но ако не искаш да си с него,не бъди с него!

Ако смяташ да си с него само за да не се самоубие... това е огромна грешка! Ще пропилееш ценни мигове от живота си! Да не говорим, че в един прекрасен ден той може да реши, че на земята има много проблеми, и че ще е по-добре да отидете двамата в рая!

[Krem4eto]

Не очаквам помощ., въпреки че знам, че някой ще се опита да ми я даде, за което винаги ще съм му благодарна. Просто ми става по-добре като пиша, а кой ще го прочете, не мисля, че има значение.
Е, познаваме се с него и сме заедно година и половина, че и повече.
Той ме обичаше, ценеше ме, искаше ме такава каквато съм и за него бях единствена...боя се и че продължава да е така, дори по-силно. Мога да кажа, че и аз изпитвам подони чувства..но знам, че никога няма да бъдат толкова силни, колкото неговите.
През цялото това време имаше периоди , през които не бяхме заедно физически, а само мислено...никой нямаше вина за това. Незнам дали някой ще ме разбере, но се случваше от само себе си...просто не се виждахме и дори всеки един от нас беше с други хора, но това не пречеше на никой. Пак се събирахме, без капка вина за случилото се и никой не се сърдеше за нищо на другия. Но не тук е проблема...
С напредването на връзката...незнам преди колко време горе-долу, той започна да ми се доверява страшно много. Да, в това няма нищо лошо, дори е много хубаво, че е откровен с мен. Но от тогажа разбрах колко тежък е всъщност животът му. Преживял е неща, които едва ли някой ще успее да понесе, поне аз не бих успяла. Той е много силна личност, страхотен човек. Превърнах се в най-скъпия му човек и той ми го е показвал и доказвал по всякакви начини...и му вярвам безрезервно. Лошото е, че разбрах, колко опити за самоубииство е правил..но единственото, което го е спасявало е мисълта за мен...поне той така казва.
Много пъти сме се карали за глупости и си личи, че той не го приема добре. Точно след такива спорове, когато всичко изглежда минало и, че е наред...се качваме в колата му и отиваме някъде, на някое хубаво местенце. Но вече 4-5 пъти като сядаме в колата и потегляме...и както си гледам пътя пред себе си..пред мен изниква едно дърво..а на скоростното табло е максималната скорост... Винаги успявам в последния момент да му кажа нещо и той да отбие. И имам невероятен късмет...
След последния път, който беше преди седмица...колкото и да ми беше трудно и колкото и да ме е страх от това какво може да се случи после...реших, че всичко трябва да приключи.
Преди 3 дена се видяхме и му казах всичко както е. Но колкото и да му обяснявах, какво ме притеснява в него, с какво ме плаши, той продължаваше да настоява, че правя грешка. Не изглеждаше особено притеснен в началото, но потепенно...стана лошо. Успя да ме убеди поне малко и аз започнах да се колебая..и докато решавах, той изведнъж ми заяви, че той слага края и че каквото и да стане с него от сега нататък е по моя вина. И си тръгна..не успях да го спра.
По-късно вечерта от неговия телефон ми звъннаха негови приятели и ми казаха, че както си бил с тях, си хвърлил апарата и изчезнал без нищо да каже....От тогава не съм го чувала, нито виждала.
Незнам как да постъпя...да му се обадя ли и да видя как е и да му дам още някакви надежди или да си остана безчувствена..?
А ако реша да му се обадя..дали изобщо ще го намеря...?
Страх ме е...защото ако си направи нещо, всичко е по моя вина. И аз заминавам заедно с него..
Незнам.............
Много искам връзката ни да беше нормална, дори без любов, отколкото всичко да стигне до тук.



П.С. Ако някой си е направил труда да го прочете...мерси все пак!!!

Знам че е много гадно,но май трябва да не го търсиш,защото ако му се е случило нещо ще ти е УЖАСНО гадно...

[[UN]HappY]

Mnogo mneniq se izkazaha..edni polojitelni, drygi otricatelni, treti podigravatelni..Naistina momicheto samo trqbva da reshi kak da post1pi .. no vse pak tq ni moli za s1vet. Koito smqta che ne e nujno da dava s1vet, prosto da ne go pravi. Az izchetox istoriikata, kakto i vsichki mneniq. I se s1glasqvam s tova
Прави каквото искаш,но ако не искаш да си с него,не бъди с него![/quote] na e_l_i_z_a
K1m avtorkata- ne e nujno da se jertvash za nego. Taka ti shte provalish jivota si; shte izgybish chyvstvata si. Nqma smis1l. Ne si vinovna za nishto. Toi sam e izbral da tr1gne po tozi p1t i iska da te povleche s1s sebe si. Iskam da kaja che toi ne e izbral da mu se sluchat takiva bedi v jivota, no sam e izbral da zat1va i da ne iska da prod1lji napred. Mislq, che tova momche trqbva da se pregleda... ( tova ne e shega! Ne iskam da kazvam che e lud, no bi bilo dobre da se konsultira s lekar, koito moje da my pomogne nai-dobre)....