Запознах се преди известно време с едно момиче и от приказка на приказка станахме мого добри приятели. Започнахме да си споделяме всичко и след няколко месеца вече имах чувството, че знам за нея повече от майка и и баща и. Аз видях една част от нея, която показва на много малко хора. Тя е изключително чувствителна и мила - невероятен човек, в който аз ,както обикновено се случва, се влюбих. Незнам дали съществува приятелството между половете, но ми се струва невъзможно да видиш подобна вътрешна красота в някой, без да започнеш да го обичаш. Известно време се въздържах да и го признавам, за да не съсипя едно прекрасно приятелство. Един ден, докато се разхождахме и си приказвахме, аз и казах,че съм се влюбил в нея. Тя ме гледа много дълго и накрая каза, че при други обстоятелства би тръгнала с мен, но не иска да загуби такъв невероятен приятел, защото с гаджето не може да говори по същия начин, както с един приятел. След тази случка отношенията ни не изхладняха ни най-малко. Един ден излязохме на кафе с нейни приятелки и аз и моя най-добър приятел. В крайна сметка стана така, че се забиха 2мата най-ценни хора ,извън семейството, в живота ми. В началото реших, че така по-лесно ще угаснат чувствата в мен и ще остане само приятелството, но не - само започнах да я ревнувам и да плача по цели вечери. Сега съм отчаян - с нея никога няма да бъдем повече от приятели, но не мога да си намеря друга. Знам, че е глупаво, но всяка закачка с друго момиче ми се струва като изневяра от моя страна - някак си мозъка ми отказва да остави на страна тези чувства. Усещам как не искам те да изчезнаг, колкото и болка да ми носят. Сега не мога да бъда с нея, но не мога да мисля и за друга.