От сега казвам...Не очаквам да давате прочувствени съвети...искам да споделя пък ако имате нещо да кажете ще се радвам.
Началото на историята е...преди около 2-3 години с влизането ми в ново училище...Бях писала тук.за едно момче,по което бях полудяла...Тогава смятах,че го обичам ама не е възможно..никога не сме имали връзка...даже не сме си говорили обстойно...Може би защот още с първата възможност си признах че му се кефя...През последните месеци от тази учебна година го бях забравила...Погребах надълбоко чувствата си към него..излизала съм с доста момчета..Виждах го всеки ден в училище,но се правех,че не се интересувам и накрая сама си повяврвах...
така беше до днес...Но днес беше изпращането на 12кл...а той е 12кл и завършва...Изглеждаше невероятно...Цял ден си го мисля..спомнях си всичко което съм преживяла и почувствала от първия път когато го видях до сега...Цял ден ми се насълзяват очите и като се прибрах се наревах едно хубаво...Снимах се с него..да не повярва човек..даже той прояви инициативата...
Сега в понеделник му е бала...мисля да отида и да го отвлека за малко да му кажа някои неща...За това как е променил представите и живота ми..какво е значел за мен...Много ми е тежко като знам че едва ли ще го видя пак...Смятате ли за удачно да си разкрия душата пред него на бала му...?и как да го кажа така че да не го уплаша?(това за тези които са стиганли до тук и имат какво д отг)