Цитирай Първоначално написано от sometimes_
Сърцето ти разсечено на две,
но две сърца от него пак не стават.
За да прегръщаш са ти нужни две ръце,
една ръка прегръдката не прави.
Гърдите ти разцепени на две,
но двама от това не стават.
Ако ме гледаш-гледай ме с едно лице,
двуличието любовта отравя!
Животът ти разполовен на две,
но два живота няма да живееш,
един от тях избирай по-добре,
да имаш сили пред смъртта да пееш.
На две, на две, на две,
но релсите не сливат свойте струни,
ни рай, ни ад тогава ще те спре
и като в кръг ще се въртиш безумен.
Не се измъчвай! Стига!
До сега не си живял!
Посей едно, но истинско зрънце!
За да обичаш трябва да си цял
и да тупти в сърцето ти - сърце !

--------------------------------------------------------------

"Добър ден" ли искаш да ти кажа,
че ме гледаш с този поглед плах?
В този поглед детските си блянове познах.
Този поглед, топъл като ласка...
Този поглед, пълен с лъчи,
колко пъти моя сън е стряскал
и е плакал с моите очи.
Но сега и обич и раздяла
вече са угаснали във мен.
Всички хора "Добър ден" си казват.
Е, щом е тъй, тогава "Добър ден".

------------------------------------------------------------

И не ще ме нищо в теб привлича
и не ще се натъжа дори.
Който е обичан - не обича !
Който е угаснал - не гори!
Прости за туй, че толкоз те обичах
и влюбих се в твоите очи,
прости ми, но не мога да отмина,
сърцето ми не може да мълчи.
Прости да туй, че дръзнах да мечтая
за твоята любов и топлота
и вярвах в щастието без да зная,
че то се среща рядко по света.
Прости ми, но не мога да забравя
усмивката по твоето лице.
Прости ми и кажи какво да правя
щом в мене бие влюбено сърце.

------------------------------------------------------

Къде си ти?Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук и, че си сам.
Завръщам се, за първи път разкаяна,
за първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те, до смърт те изтерзах.
Какво ти нося?Нежност разпиляна,
устни с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти връщам?
Две ръце, с които да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти?
Вдигни лице сърдито,възмездие поискай,удари!
Вратата бяла покажи ми
с тази немилвана от никого ръка.
В лицето ми извикай, че ме мразиш,
дори да ти е все едно...
Заслужих аз очите ти сурови,
заслужих ги с хиляди лъжи.
Ти ставаш, приближавах се към мене-
невидим, казваш "Остани!"...

----------------------------------------------------------------

Сънувал-несънувал първа среща,
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове от вън.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст.
Ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал,пял-непял...
И тъй живота бавно си отива
и взема туй, което ти е дал.
Това ти ли си го писал/а?