Трябва всичко в нас да е голямо
на земята малка, и докрай
На ранено от обида рамо
първо своята ръка подай.
Замеси за гладния утеха
от последните си думи ти,
на ограбения дай му дреха,
а на грешния прости.
Завърни изпъдените срещи
под един прозорец угасен,
протегни ръцете си горещи
нощем към един изстинал ден.
На забравилия свойта гара
пътя към дома му покажи
и спаси изгубената вяра
на излъгания от лъжи
Трябва всичко в нас да е голямо
до последния ни земен час.
Аз вървя до теб.Не давай само
някой да застане между нас.
-------------------------------------
Златна пепел
През тази нощ
небето сякаш падна,
аз бях дъжда,
а ти земята жадна,
аз бях пиян,
а ти опянена,
аз капка бях,
а ти една вселена,
аз пътя бях,
а ти далечината,
аз бях греха,
а ти безумно свята,
аз огън бях,
а ти една стихия,
аз вятър бях,
а ти една магия......
----------------------------
И колкото да се кълнеме шумно,
поравно любовта не се дели.
Единия обиква по-безумно
и повече след време го боли.