Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най-тъжен и злочест.
От парещите въглени на мъката,
си направи сам стълба и излез.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,
създаи си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища отрязани,
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко не загубвай себе си.
Единствено така ще го решиш.


------------------------------------------

Разминахме се с теб като планети,
като две светещи космически тела.
В живота ми така и не дойде ти,
ела поне на мойта смърт, ела!

Ела в деня, когато ще си ида,
сред множеството дето ще гълчи,
вдигни свещта високо да я видя,
за да не умра с отворени очи!