Вече съм на 16, а баща ми се държи с мен като с 10 годишна:( Не издържам вече.Стане ли 8-9 часа и започва да ми звъни да се прибирам и т.н.Разбирам,че се притеснява за мен и ми мисли най-доброто,но по дяволите искам малко свобода.В повечето случаи не ме пуска на никви купони или ако го убедя с много молби и сълзи то ще е до 12 ч. най-много.
Искам да ходя на море с училището - НЕ МОЖЕ! Била съм много малка,за да си позволявам такива удоволствия и не искал да ме мисли 10 дни..
Уфф казвам ви , вече не мога така.Не мога да споделя нищо на наште, например ако имам някви проблеми ..или пък когато съм тъжна се предполага,че те са ми най-близките и с тях би трябвало да си споделям най-много, а тоо кво не смея да им кажа нищо от страх да не ми се изсмеят и да ми кажат,че съм прекалено малка за да имам такива проблеми.. (в смисъл имам впредвид за някое момче) .Много ми е кофти така.Искам да ме възприемат като по-голяма, да си говоря с тях и да им покажа,че вече не съм малкото дете, да си споделяме и да ме разбират, но как ?! Правила съм опити да говоря с тях и да ги накарам да ме възприемат като по-зряла,но не става! На другия ден пак старата песен.Вие имате ли такива проблеми?