Всеки има проблеми, но както и да е.Ето го и моя.
Има едно моми4е и в продължение на няколко месеца излизахме много често заедно.Един път и признах че я харесвам но тя така малко ме отяза.Сигурен сън в това че ме харесва поне отчасти, но аз не подходих правилно в ситуацията и и признах такива работи.Реших да не с еотказвам и да продължавам да излизам с нея, а нещата не се промениха.Просто нямаше подходящ момент да я целуна или поне аз не го усетих.Бяхме много близки (да поясня тя НЕ ме чувстваше като брат или обикновен приятел) и знаеше че я обичам страшно много, и бих направил всичко за нея.Бих свършил всякакъв вид услуга,бих я защитил дори бих умрял за нея без да ми мигне окото.Много рядко съм и се сърдил а почти не сме се карали.Знам че не ме чувстваше само като приятел, а като нещо повече.Но така и работите не потръгнаха и тя сега си намери приятел.Не и се сърдя. Дори и да искам, но не мога.Никога не бих и се разсърдил.Вече усещам че тя по4на да се отдръпва от мене.Много пъти не съм се предавал но това мисля че вече е краят.Сега се крие от мене и не иска да ми каже за този човек.Е да трудно ми е но предпочитам да ми каже в очите а не да се крие и да се опитва да ме заблуждава по някакъв начин.Не мисля да и казвам и да засягам темата защотот знам че ще ми кипне и ще се скараме и няма да се разделим като приятели.Пък тей де каквото ще да става!Дано е щастлива!
И така какво бихте казали по тая тема?Няма кого да обвинявам знам че виновния съм си аз