значи имаш страх от загуба на контрол над себе си, от полудяване
усещаш гняв, който обаче те тормози ... смяташ ли, че за него има реално основание? да речем въпросният човек/хора, към които изпитваш този гняв, те е наранил/са те наранили с нещо и т.н.
тоест, този гняв съответства ли на реалното ти отношение към този човек/хора ?
или по-скоро възприемаш този гняв като някакъв зъл импулс, който дори не знаеш от къде идва, и го възприемаш като нещо чуждо и нещо, което изобщо не съответства на реалното ти отношение към въпросния човек/хора (ако например изпитваш такова чувство към най-близките си, които всъщност много обичаш и никога не би наранил, и тн)
тези мисли натрапват ли ти се? правиш ли нещо за да се пребориш с тях? за да ги изгониш? за да се увериш, че няма да станат реалност? например мислено по няколко пъти да си повтаряш "не, никога не бих го направил" или пък дълго и задълбочено да се ровиш в съзнанието си, за да откриеш от къде точно идва този гняв и по някакъв начин да си го обясниш?