Успехите и злобата?

Успехите (ваши или на съучениците ви) пораждат ли злоба и агресия? Защо не ги приемаме? Защо завиждаме?

Интересно ми е да прочета мненията ви

[djigi]

До сега не ми се е случвало да завиждам и това да "поражда злоба" у мен. Случвало ми се е да завиждам на някого, но не толкова за успеха му, а по-скоро защото ми е отмъкнал нещо - то, пак си е успех де. В такива моменти наистина ме обзема ярост (като цяло не си показвам много чувствата), но се държа....колкото да изглеждам възпитано.
Ако ти си е изкарал олимпиада по биология и заради нея са те приели без изпит в някои ВУЗ - за какво да завижидам, защо да злобея. По принцип, за добро или лошо, имам една черта - слагам всичко под съмнение => ако ми дадеш най-малък повод, дори да не ми го даваш, а аз така да си помисля, че ти тази олимпиада не си я изкарал честно - пак няма да ти завиждам, няма да е като злоба, но съвсем без притеснение ще си изкажа мнението за теб. Докато, ако и аз съм участвала в тази олимпиада (всичко това е хипотетично) и ти завидя, да сигурно бих позавидяла, ще те поздравя, но пак няма да го избия на агресия- няма защо.

[LooK`At`Me]

Едва ли някой ще повярва на тези думи....но наистина не ми пука за никого и нищо.Нито за моите,нито за чуждите загуби или успехи.Нито дали аз,или другите сме добре...и си живея прекрасно.

И аз съм тъй само понякога полудявам като на някой пишат например незаслужено оценка а аз съм се бъхтила и изкарвам някаква слаба

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

ednistvenoto neshto koeto me kara da zavijdam e ... figurata na daden 4ovek ili bronzoviq mu ten zashtoto ne sum purva slabost no za takiva neshta kato uspeha na daden 4ovek v daskalo 4e ssa go prieli nqkude izobshto.. vse mi e taq.. daje ne obrushtam vnimanie na takiva neshta ..