миличка, аз донякъде те разбирам, защото въпреки че не съм преживявала подобно нещо, имам чувството, че в бъдеще ще изпитвам същото... човекът, когото обичам до болка, никога няма да е с мене.. или поне не и в този живот... ..и дори и някога чувствата ми да охладнеят заради времето или разстоянието, което вероятно ще ни дели, в сърцето ми винаги ще има някаква част от него.. може би полумъртва, но ще я има... дори да обичам друг, когато се сетя за него винаги нещо в мен ще трепва.. и ще ми напомня... или пък ако го видя.. всичко би започнало отначало.. ..

така че няма значение къде е влизал и къде не или какво е направил
всеки заслужава шанс и всеки може да бъде обичан, независимо какъв е любовта не гледа с очите, а със сърцето
не се колебай да му кажеш това, което искаш
дори и да не те разбере, поне ще си опитала и няма да се питаш след това "ами ако все пак бях поговорила с него... нямаше ли да е по-различно?.."
първата истинска любов е трудна за преодоляване, а може би и невъзможна но може би някъде някога вие ще се съберете.. и всичко ще е по-хубаво от всякога.. за вас няма да има пречки и прегради... ще е така, както си си мечтала...