слушай сега.. тоя е постъпил ужасно с тебе и не заслужава никакъв втори шанс
обаче заслужава нещо друго - заслужава да разбере каква болка ти е причинил

като го видиш, колкото и да ти е трудно, не издавай какво си научила прави се, че нищо не е станало, че си много влюбена, заслепена и нищо не подозираш
казваш му, че утре имаш много за учене и няма да излизаш --> той ти вярва, защото си мисли, че си му напълно отдадена и за теб той е единствен по времето, когато уж "учиш", излизаш на кафе с някое момченце и се забавляваш
после следват още няколко такива случаи - "не ми е добре", "ще ходя на козметик", "майка не ме пуска да излезна" и т.н. - в тва момичетата просто равни нямаме

след маса подобни поредни лъжи ей така го питаш къде ще ходи например довечера, като предварително си го предупредила, че ще си си във вас тая вечер, тъй като котката има рожден ден (тва беше в кръга на шегата мн ясно )

въпросната вечер той отива някъде с онова негово "завоевание" (ти обаче трябва преди тва да си я питала къде ще я води) той е горд, че отново е успял да те заблуди, че поредната му лъжа остава неразкрита

сядат, поръчват си, говорят си и по едно време... оглежда се и... погледът му "случайно" е привлечен от твоя милост, която, пак "случайно", седи на същото кафе, но в компанията на готино момче, по което се забляват половината мацки от заведението не мога да си представя просто физиономията му, когато накрая, като завършек на прекрасната му вечер, ти ставаш, за да идеш до тоалетната, минаваш покрай него и с най-очарователната си усмивка сърдечно го поздравяваш

без молби, плач, уговорки, спорове, скандали, без нищо приключва всичко и никога повече не го търсиш идеалният край на твоята история