Охххх, абе мила, какво толкова спичаш??? Ти да не си някоя седмокласничка?? Отиваш и му казваш - ади да се запознаем - аз съм еди си коя си. И готово
какво толкова има да му мислиш?? Мен като ми харесва някой отивам и се запознавам това е. Или отиваш там и му искаш огънче, нещо такова измисляш. Или де да знам седят те и пуйчат и отиваш при тях и им викаш - ко прайти вий бе, ко сте се сдухали тука, ади да обърнем по едно. Някой от вас пий ли му се да ходим да пийм по една бира, че в тая жега умрях тука.
Или викаш: ейшш ся пак ли не ме позна? дай да се запознаим официално, че тоя чат за нищо не става.
или просто го каниш на кафе в чата, отивате, изпивате по една биричка или там фрапе, квото пиеш ти и тъй.
Абе лесно е, квото ти дойде на ума казваш.
Само трябва да си преодолееш срама, щото това е най-тъпото нещо на света.
Вярваш ли ми, че кат бях 7 клас и си харесвах един, който беше по-малък от мене и суууупер срамежлив. Като тръгнахме с него ако става въпрос на живо почти не бяхме общували и на една манифистация отидох при него, хванах го за ръчичка и му казах : айде да се прибираме. И тъй двамата киснехме на пейката пред нас няколко часа, гушках го, целувах го, без да се срамувам от нищо.
Казах му: ммм няма ли да ми дадеш една целувчица..? :Р
Ако става въпрос преди него не си бях имала гадже, както и той.
Та може би ми е било малко спек, ама си преодолях спека. Ето, стават нещата, като си наложиш на волята, че няма да те е спек, и всичко ти идва отвътре.