Ето, минаха 2 месеца от нашата раздяла. Минаха 2 безкрайно мъчителни месеца, в които бях тъжен и затворен в себе си. Тези месеци ми се струваха цяла вечност без теб, време, през което осъзнах колко много те обичам. Едва ли някога ще се сетиш за мене, но само знай, че винаги ще те обичам, ще те обичам винаги, защото ти ме прави щастлива няколко месеца. Ти ме дари с твоята любов, ТИ ме дари с твоята загриженост, ТИ ме накара да се почувствам отново жив, ТИ ми вдъхна надежди, че живота не е толкова прост и еднообразен, ТИ ме караше да чакам с нетърпение да се видим..едва ли някога ще те забравя, защото ти беше моята любов..моята любов, която винаги ще остане в сърцето и мислите ми. Никога, никога няма да те забравя. Винаги ще те обичам. Сега си сигурно с друг, на друг даряваш любовта, която даряваше на мен, на друг показваш колко много го цениш, на друг даваш твоите нежни устни да ги целува..бъди щастлива, само това мога да ти пожелая. Дано един ден разбереш колко много съм те обичал, че не си била просто поредната за мен, ти беше ЕДИНСТВЕНАТА за мен. Няма вече момиче, което да ми харесва повече от теб. Ти беше специалана - с твоите умения, твоята любов и твоята красота (вътрешна и външа). Ти беше олицетворението за любов..ти ме караше да се чувствам щастлив, че те имам. Много те обичам...Обичкам те, знай го това, знай, че ще имаш винаго човек, който ще те обичка и ще бъде готов да направи всичко за теб. Липсваш ми..