Отговор в тема
Ето ме сега в този късен час стоя пред компютъра както почти всяка вечер, но днес странни мисли се въртят из главата ми... чувствам се така..друга...пораснала... а не усетих кога мина времето...Ето след няколко дена ставам пълнолетна а се чувствам на 14... не мога да приема че живота ми и решенията ми зависят вече само от мен... Толкова е объркващо искам да изкрещя "Чакайте аз не съм готова да пораствам, изчакайте ме докато се настроя"... А сякаш беше вчера когато играех с кукли... А вие, кога разбрахте че вече не сте онези деца? А готови ли сте за живота... защото аз определено не съм...
P.S Извинявайте ако темата не е за тука или някога е пускана подобна!
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември-хладен и надменен
не ще ми вземе теб и любовта...
Ne ni ebe! Katu si porasnala 6o ne premesti6 vnimanieto si v/u vajnite ne6ta ot jivota i ne prestane6 da si gubi6 vremeto v adski tupi forumi kato toq!
Moderated by miloto
т.9 от Правилника
Може да пишеш по темата,а не да критикуваш момичето така грозно
Tova e-4ovek i dobre da jivee osuznava,4e e porasnal i se sbluskva s problemite ot jivota
Ох,де да беше само ти тази която си пораснала...
Аз скоро навърших 19г и почнах 20 ,а немога да го приема,а и не искам,12 клас съм и просто нз как ще ми се промени живота след бала,завършването..блазе на тези ,които им е осигурен(донякъде) но при мен добрето е ,че съм запазила детското в себе си ,въпреки всички Неволи и проблеми .. а и на външност никак не изглеждам 19 ,виж 13-14 г по ставатова е добре.. Днес точно на тази тема си говорех с моята приятелка,кога толкова бързо времето отмина,хората на моите години семейства имат и бебета,а аз сама немога се гледам..а за това че всичко ти сама решаваш никак не е вярно ,сам взимаш решения,когато живееш самостоятелно и имаш свои доходи ..замисли се 13-14,та защо не и 15 годишните сами взимат решение...но просто живота се променя и става по груб,трябва сме готови ..всеки иска си остане Дете
Opitvam se da ne mislq,
no tvoqta celuvka dqvolski mi Lipsva
Obi4am te tova boli,
obi4am te vsi4ko e salzi
no znai,4e poslednata salza
6te kapne ot tvoite o4i
za6toto bez da znae6
OBI4A6 me i TI!!!
Koлко познати мисли...
Чувствам се по същия начин- трябва да съм голяма и отговорна вече, скоро ще ставам на 20, а ... Държа се както и на 15И мисленето ми не се е променило особено...
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
Да именно..това имах предвид...гледма се в огледалото, вече съм по-различна...ето и утре ставам на 18..а не съм готова...то не че е голямата работа..но именно отговорностите ме плашат..Преди беше лесно едно "Извинявай" и всичко е ок... ох.. И все пак времето тече...и аз нищо не мо га да направя..Първоначално написано от rosskata
Чувствам се по същия начин- трябва да съм голяма и отговорна вече, скоро ще ставам на 20, а ... Държа се както и на 15
P.S. Искрено благодаря на хората които наистина разбраха какво се опитвам да кажа!
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември-хладен и надменен
не ще ми вземе теб и любовта...
Понякога и на мен ми се иска времето да спре, да си остана малка... За жалост обаче не може. Сега съм на 17 и се чувствам доста странно - нито дете, нито възрастен. Кога разбрах, че не съм онова дете, което мислеше, че живота е една игра? Може би преди близо година, когато загубих близък човек... и това някак си ме накара да осъзная, че животът не е толкова прост и че понякога без да искаме, порастваме...
миии аз не мисля,че съм пораснала
все пак съм на 15 и съм си все още едно малко и глупаво дете,макар понякога да не искам да си го признавам
Internet,Football,Friendship,Travel,Cinema,Animals ,Movies,Music,Horror movies,Love
ахахахаха....бях пуснал същата тема преди около година
иначе, аз разбрах чак когато се замислих, че скоро не съм гледал Cartoon Network...
Дали съм готов ли ? Неее, по дяволите искам си пистолета с точета и лимките...
gia_bs mi nachi vupreki che navurshvash 18 skoro.. s tva nqma da porasnesh.dokato ne pochnesh da rabotish.ne se sbluskash sus serioznata deystvitelnost i tnn.Predi vreme kato mi govoriha nashte "Paite ne padat ot nebeto,trqa da si gi zarabotish.Ama sichki shefove sa gadni i ti gledat rabotata pod lupa." , ne im vqrvah.Ama s vuzrasta ne porasvash samo na godini.eno vreme kato bqh na 13-14 ne mi pukashe.Shtoto nito izlizah po kafeta,barove,diskoteki.nito obichah da hoa se glezq..q na kino q nqkva druga istoriq.stigaha mi tam 1-2 leva na den kolkoto da ne umra ot glad. ot uchilishte furlqh chantata..zimah topkata i cql den taka.a sq trqa da mislq kak da si iskaram tiq pari za kafe,bar ili diskoteka.Mnogo puti sum mislil tochno toq vuros.koga bqh hlapaka det ne mu pukashe ot nikoy i sq kato se pogledna f ogledaloto...
kakvo da ti kaja ... oburkva6toto idva kogato po4ne 4ovek da raboti i stava seki boji den vuv 7:00 rano sutrin da otide na rabota i v glavata ti se vurtqt misli 4e ne ti se hodi a iska6 da se naspi6 ili prosto da pogu6ka6 lubimiq 4ovek do teb .... no nqma6 pravo da se izdunva6 ina4e nqma da moje posle da si plati6 kvartirata i hranata da ne govorime za drugo ... men mi ostana to4no 1 godina svoboden jivot i sled tova krai ... 6te po4na da stavam vuv 7:00 i 6te sedq na rabota do 17-18 4asa ... i tova me 4aka cql jivot ...Да именно..това имах предвид...гледма се в огледалото, вече съм по-различна...ето и утре ставам на 18..а не съм готова...то не че е голямата работа..но именно отговорностите ме плашат..Преди беше лесно едно "Извинявай" и всичко е ок... ох.. И все пак времето тече...и аз нищо не мо га да направя..
Чувствам се по същия начин- трябва да съм голяма и отговорна вече, скоро ще ставам на 20, а ... Държа се както и на 15
P.S. Искрено благодаря на хората които наистина разбраха какво се опитвам да кажа!
А относно изнасянето...честно ти казвам ума ми не го побира...Колкото и да се карам с нашите , нз не мога да си представя живота сам сама...бррр... искам си детската количка и куклитеееееееее
Ммм а това е другото..задълженията..сега ми е лесно..правя се на болна и хоп никакво даскало... Страх ме е дали ще мога да поема толкоа отговорности или ще се опитам да избягам...!!!
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември-хладен и надменен
не ще ми вземе теб и любовта...
mi predpolaga se che jivota si izvun mama i tate she e s lubimiq za tebe chovek...kolichkata she si e imash ama kuklite she sa zameneni s dechica
Познато чувство.. Като малък исках да порастна по-бързо - мечтата на всяко малко момченце - да бъде голям мъж, да има шоф. книжка, да прави като 'големите батковци'.
Е, какво.. всички детски мечти се сбъднаха и видях, че съм се стремял към едно голямо нищо, към нещо, което ме обременява за цял живот - отговорността. Това, да бъдеш голям, пълнолетен, сам да се грижиш за себе си.
Нищо вече почти не ми е на готово. Ех, кога беше времето, когато нямах толкова работа, разполагах с цялото време на света, гледах редовно кеч и се кефих на силните чичковци, по цял ден се шлях.
Свърши всичко, сякаш отведнъж. Няма връщане назад. Има само спомени, но те няма да те нахранят. Те са нещо красиво, но практически ненужно. Започна се голямата борба.
Това е, това е то, към което се стремят всички малки деца. Колко жалко, че не осъзнават за какво мечтаят и какво ще им донесе то - една непрестанна битка с живота, от която никога не излизаш победител.
дам..и аз съм на 18...скоро завършвам.Чувствам се вече голяма да ходя на училище,а същевремнно малка за самостоятелен живот...ама няма как
tova e jivota edno po4ti beskraino mu4enieА относно изнасянето...честно ти казвам ума ми не го побира...Колкото и да се карам с нашите , нз не мога да си представя живота сам сама...бррр... искам си детската количка и куклитеееееееее
Ммм а това е другото..задълженията..сега ми е лесно..правя се на болна и хоп никакво даскало... Страх ме е дали ще мога да поема толкоа отговорности или ще се опитам да избягам...!!!dobre 4e moita rabota e raznoobrazna i ne moje da mi omruzne ... no se nadqvam i da popadna vuv golqm servis kadeto da ima pone 3-4 ma kolegi za tova se borq sega dosta usileno i nqma da se predam i lqtoto sled bala mi ve4e sum si na rabota ... i 6te rabotq i 6te hodq na daskalo za da moga da si hvana i 13-ti klas ... lesno nqma i sled tova vednaga se iznasqm ot nas i krai ...tova koeto men me pla6i 4e nqma da moga da se izmukvam prosto ei taka ot rabota i seka sutrin nqma da se izlejavam do momi4eto koeto obi4am a 6te trqbva da izlizam da palq kolata i pravo tam ... a sled rabota nai veroqtno 6te sum omoren i prosto nqma da e su6toto kato da si svoboden 4ovek ... prosto jivota e 1 ko6mar
podkrepqm .... za men su6to be6e mnogo golqma radost kogato si zeh purvata zaplatka i kato q har4ih se zamislqh dali si zaslujava sqka 1 stotinka ... i po4nah da gledam na si4ko po drug na4in ... za6toto edno vreme pravih kakvi li ne gluposti i si davah parite za nenujni ne6ta no ve4e ne pravq taka ...poneje znam cenata na parite i kolko trud e tova ina4e tova s lafa e vqrno
аз пък съм чувала нещо друго за мъжете..
мъжете до 30 годишна възраст мислят като 14-годишни момИченца,а след това като на 16
Много съм съгласна с Експлоитед за две неща...
Първо, работата няма много общо...Работя всяко лято от 15-годишна, файда никаква... Наистина порастваш малко когато работиш, но това въобще не значи че си вече порастнал и отговорен- това не се изразява във ставане в 7...
Второ, съвсем спокойно може да живееш сам и пак да мислиш като 12 годишен, и пак вятър да те вее на бял кон...
Няма граница, определена и общовалидна за всеки... Някои порастват много рано, други въобще не порастват... Аз се чувствам на 16 и тва е! Не можете да ме убедите че като съм на 20 трябва да съм възрастна
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
във филма Гарванът(оригиналния)имаше една реплика"човек порастнал,когато осъзнае,че ще умре"
аз съм сега на 15 но НЕ ИСКАМ ДА ПОРАСТВАМ...не искам да идват тези отговорности,да се грижа сама за себе си,да си търся работа или да уча някъде...Оффф ужас...Времето минава толкова бързо...понякога ми ска да спира за малко...на най-хубавите ми моменти и да връщам времето когато съм направила някой гаф...Кофти но никога няма да сме си същите...
♥ Усмихвай се - това кара хората да се чудят какво мислиш ♥
еми и аз не искам да порасвам.. добре ми е така. въпреки че винаги съм се грижила сама за себе си, сама си готвя, сама се пера, сама си гладя, сама си чистя. лятото си печеля сама джобните, уча.. общо взето смея да твърдя, че съм доста отговорна за тази възраст. може би малко ме е яд, че си пропилях и пропилявам детството за да си готвя например, но няма как, защото иначе ще остана гладна.
наште никога не са ме ограничавали, ако съм им поискала помощ, те са ми я давали. но просто избягвам, мисля си че когато стана пълнолетна и живот и здраве замина в чужбина да уча, ще ми е много по-лесно, щото все пак съм си свикнала сама да се оправям с всичко..
алелуя.
И аз след около месец ставам на 18... честно казано идеята ме плаши малко или много
По принцип имам доста различен живот от този на връстниците ми, може би няма да ми повярвате, ако ви разкажа... Най-малкото - вече от повече от година и половина върша това, от което няколко човека тук казаха, че се страхуват - работя си на сериозна и отговорна работа, всеки ден... нося отговорност.. поемам сравнително високо натоварване... А и не си спомням да съм черпила себе си или някого на първата заплата - по принцип парите не ги вземам за себе си, ами ги давам за семейството. Най-интересното е че много ми харесва живота ми така. Освен работата имам и учене, което би трябвало да е на първо място в живота ми - и си е, защото образованието е много важно...
Много често това, че нямам 18, ми пречи да се забавлявам или да правя някои неща, които ми се искат - все пак кой го интересува каква съм и какво имам в главата си, след като ЕГН-то ми показва, че нямам 18 години? Обаче въпреки всичко това, мисълта че ще съм... пълнолетна... някак си ме плаши... Не че ще нося повече отговорност - това вече не е ново за мен - обаче някак си ще бъде... истинско... няма да мога да кажа "ами аз съм на 17
Ще видим... не виждам нищо толкова лошо в порастването - обаче и мен ме плаши тази мисъл!!?!
Животът е прекрасен
Ami i az sam v sashtoto polojenie kato teb .. no nito godinite nito sabitiqta shte me nakrat da se chuvstvam porasnala a oshte po malko gotova za jivota ..kogato edin den umre deteto v men i oshte umra
!!! Много точно казано....kogato edin den umre deteto v men i oshte umra
Код:...... Плачът идваше от мене... Плачът на ридаещо дете, а аз безсилна на колене виждах как то скоро ще умре
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември-хладен и надменен
не ще ми вземе теб и любовта...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
