Защо ? Защо се питам аз от 2 месеца..2 месеца подложн на мъки, страдания и странни задаващи се въпроси. Защо толкова много те обичам, защо постоянно мисля за тебе. Нима за 2 месеца не можах да те забравя ? Нима съм те обичал толкова много ? Не отричам тези неща, не отричам, че не те обичах, обичах те с цялото си сърце. Давах всичко за теб - и душата ми, и надеждата, че ще видя отново твоето лице. Прибирам се с надеждата, че ще те видя, прибирам се с надеждата, че ще те вида по улицата, прибирам се с надеждата, че ще си отвърнала на майла ми..Задавам си аз този въпрос "защо направи така?". Два месеца, два месеца си задавам този въпрос..нима не бях достатъчно добър за теб ? Нима съжаляваш, че бяхме заедно 6 месеца? Нима не искаш да имаш нищо общо с мен ? Имам толкова много въпроси да ти задам..но вече нямам възможност..нямам възможност да те погледна в очите, да ти покажа колко много те обичам, колко много ми липсваш, колко много искам да ми дариш твоята любов и грижа - както преди. Искам отново да жадувам твоите устни, твоите ръце и твоето тяло..обичам те страшно много. Може би ти не ме обичаш така, както аз те обичам, но знай, че винаги ще те обичам. Ще те обичам докато съм жив. Ще се радвам отново да бъдем заедно...но знам, че е невъзможно..господи, прости ми, че те обичам толкова много. Просто ми и за това, че не бях до теб през повечето време..съжалявам Дано някога разбереш, колко много те обичам