Когато обичаш някого, а той те нарани, те боли не само от факта, че по някакъв начин се е отнесъл зле, но и заради това, че не ти оправдава очакванията. Т.е. разочаровал те е по някакъв начин... Боли те да мислиш лошо за него, затова търсиш да го оправдаеш, приемаш себе си за виновна, само за да не обвиняваш него! Защото ти го обичаш, той е "идеалния", той не може да греши. Не ти се иска да си разрушаваш измислената представа за него, както сама си писала, и затова търсиш грешката себе си. Но... щом си написала това, този човек доста те е наранил.. Погледни на него, както би погледнала на всеки друг мъж, приеми вината му, позволи си да имаш по-реална представа за това как стоят нещата всъщност. А не само да тормозиш себе си и да оправдаваш него. Със сигурност не го заслужава! Освен да носиш своя си товар, това че го обичаш, да помъкнеш и неговия... Чист мазохизъм
Докато мислиш така за него, ще даваш възможност да ти причиняват отново същото.. Отново и отново... Не го позволявай!