На пук на всички обаче мога да ви кажа,че тя не си играе с него...аз съм в същата ситуация доста време вече...преди 2-3 години се влюбих в 1 момче,което учи в Русе,а е от Силистра.Бях пощуряла по него и все още го обичам,но аз съм същата-не мога да бъда сама,винаги имам нужда някой да бъде до мен...момчето не пожела да бъде с мен,защото осъзна това и осъзна също,че няма възможностите да идва често до София по една или друга причина,а щяхме само да се измъчваме далеч един от друг...ние се виждаме веднъж годишно...има хора,които казват "Далеч от сърцето- далеч от очите"...ами така стана и с мен,започнах да се самонавивам,че трябва да се откъсна от мисълта за него.Но той ми каза "Ако ни е писано ще бъдем заедно" като не съм си и помисляла,че го казва сериозно...но съвсем скоро дойде до София и трябваше да заминава за Англия,но ми каза "Не съм те забравил.Ще дойда при теб като се върна от Англия"...той знае,че за тези 6 месеца,през които ще е там аз няма да бъда сама и може би после нещата ще са много различни,но той не ме е забравил както и аз въпреки,че през това време съм с други момчета...Нищо не се знае,но подкрепям това въпросно момиче,защото тя е също като мен и не мога да разбера,защо не можете да приемете,че тя не може да бъде сама...но ще го чака,въпреки възможността,когато той дойде в София нещата да бъдат малко или много различни