Какво научих от любовта ли?! Ами да си призная...много неща...
Научих, че човек не трябва да се страхува от любовта, само защото не иска после да го боли...
Научих, че ако от самото начало имаш предразсъдаци, нищо не се получава...
Научих, че човек трябва да вярва в това, което вижда, а не да си мисли, че може да чете между редовете...
Научих, че когато всичко върви добре, хората сами си съчиняват проблеми...
Научих, че любовта не се гради единствено на секс, но без него не може...
Научих, че не е необходимо да се преструваш пред човека, на когото държиш. А напротив - можеш да бъдеш себе си...
Научих, че ако обичаш някого, трябва да си готов да жертваш всичко за него - свободно време, принципи, разбирания, а понякога и приятели...
Научих, че не само единият трябва да прави компромиси...защото иначе не се получава...
Научих, че важният в една връзка не е нито мъжът нито жената, а това, което са заедно...
Научих, че не е необходимо да спреш да обичаш някого, за да сложиш край на една връзка...Можеш просто да му дадеш свободата, въпреки че знаеш, че чувствата ви са живи...Понякога това е необходимост...И е по-добрата алтернатива...ти никога не спираш да го обичаш, нито пък той теб...но просто и двамата продължавате напред...
Научих, че любовта (както всяко нещо...има край)....
Научих, че невероятно много боли...
Научих, че любовта измаря...
Научих, че хората лесно могат да си омръзнат....
Научих, че "да останем само приятели" са празни приказки....
Научих, че ако спиш с най-добрия си приятел...после няма как нещата да не се променят....
Научих, че всяка любов оставя в сърцата и душите ни незаличима следа...
Научих, че хубавите моменти никога не се забравят, за разлика от лошите....
Научих, че без любовта не мога да живея, въпреки всичката болка, която понякога носи тя....и че имено любовта може да осмисли живота ни и да ни накара да се усмихваме!!!
А, да....научих и че ако обичаш някого, никога не трябва да се отказваш да се бориш за него (въпреки че съм забелязала, че мъжете винаги бягат, когато стане по-трудно)