СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ (поп Стойко Владиславов) (1739-1813)


Български книжовник, учител, общественик и църковен деец. Дядо на княз Стефан Богориди. През 1762 е ръкоположен за свещеник в родния му град Котел, където 30 г. е и учител. През 1765 се среща с Паисий Хилендарски, става негов последовател, преписва "История славянобългарска". Преследван от гръцкия владика и турските власти. Въвежда българския език в училищата и в църковната служба. Ръкоположен за Врачански епископ (1794). Кърджалийските размирици в Северозападна България го принуждават да се пресели във Влашко. Установява се в Букурещ (1803). Начело е на I български комитет в Румъния по време на Руско-турската война 1806-12. Съставя 2 ръкописни нравоучителни сборника, наречени видински, издава "Кириакодромион" (1806) - първата новобългарска печатна книга. Като оригинален творец се изявява най-ярко в автобиографията си "Житие и страдание грешнаго Софрония" (около 1805), отпечатана във вестник "Дунавски лебед". Проправя пътя на новобългарския език в литературата.


КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
Име, дадено на българската държава след Освобождението 1878. Съгласно решенията на Берлинския конгрес България е разпокъсана; в границите на Княжество България остават само земите от река Тимок до Черно море с Южна Добруджа и Софийския санджак (Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, Сливнишко, Брезнишко, Трънско, Царибродско и Босилеградско). Получава право на самоуправление под "суверенитета на султана". След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 българската държава остава в трибутарна зависимост от Османската империя. На 22 септ. 1908 Княжество България става напълно независимо и се преименува Царство България.


СЪЕДИНЕНИЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ 1885

Манифест на княз Александър Батенберг за признаването на Съединението


Н. Павлович. "Съединението на Северна и Южна България ". 1886. Национална художествена галерия, София

Извършено на 6 (1 септември. Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878, създава препятствия за икономическото и политическото им развитие. Общонароден идеал е пълното национално обединение, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и се присъединят Македония и Одринско, които по договора остават под османска власт. Великите сили, включително Русия, заемат отрицателна позиция. По инициатива на З. Стоянов през февр. 1885 в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет. На 25 юли комитетът решава съединението да стане "под скиптъра на княз Александър". Според плана, утвърден на заседание на БТЦРК на 23 август, главният удар трябва да бъде нанесен в Пловдив. В края на август започват вълнения и демонстрации в много селища. На 2 септември в Панагюрище е проведена спонтанна демонстрация, последвана от масови демонстрации в областта. На 6 септември войски начело с Д. Николаев и четата на Чардафон Велики (П. Тишков) влизат в Пловдив, завземат конака и арестуват Г. Кръстевич; румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението, посрещнато с ентусиазъм от българския народ. Съединението получава международно признание с подписването на Българо-турската спогодба 1886.