манете вие... с тия страшни истории... последния път, когато сме си разказвали с моята компания беше на село. и то не къде да е, а на гробищата. може да ви се стори странно, но ние така или иначе там си се събирахме (даже както написах в една друга тема - там ми е и първата целувка). та, за въпросната вечер... какъв страх съм брала с разказите на един от компанията... леле... просто не е истина. самите разказчета не бяха толкова страшни, но въпроса беше, че са по истински случай, а и начина по който ги разказваше... казвам ви, тоя човек трябва да стане писател!