Хвърчилото(мое творчество)

Хвърчилото


Беше хладен следобед.Усещаше се лекият полъх на есента.Тя вече надничаше между дърветата.В Морската градина цареше тишина.Наслаждавахме се на лекото шумолене на падащите листа.
Имах ново хвърчило.Аз и татко тръгнахме към брега на морето.Гледката беше невероятна, а същевременно простичка.Море, пясък, хоризонт.Излезе вятър.Татко отпусна въжето на хвърчилото и започна да бяга с него срещу вятъра.То се издигна високо горе в небесата.След това хванах въжето аз.Тичах, а вятърът удряше лицето ми.
Незнайно как хвърчилито се заклещи в една полуразрушена постройка на плажа.Изтръпнах!То висеше като обесена надежда...Изневиделица от постройката се появи човек с дълъг прът и освободи хвърчилото.
Пуснахме го отново, вятърът го пое.
То се луташе напред-назад-така, както човек понякога се лута в това горчиво място, наречено живот.А същевременно то бе толкова красиво-като цъфнало цвете, като дете.Но се колебаеше.Колебаеше се за посоката...
Заедно-аз и татко-едвам удържахме въжето на хвърчилото.Тичахме, за да устоим на силата му.Това бе най-великият момент в живота ми.
Морето, вятърът, хвърчилото,татко и аз-всички бяхме свързани помежду си.Морето носеше вятъра, от вятъра хвърчилото се издигаше, а ние успявахме да овладеем вятъра.
.................................................. .................................................. .........................................
Татко вече отдавна го няма-може би отлетя с хвърчилото.Няма ги отдавна и стъпките ни по морския бряг.С тях си замина и моето детство.
Вечер гледам как в небето светят безброй хвърчила.Светят с усмивката на татко.


Това е един от многото ми разкази.Публикуваха го във в.Труд.Очаквам коментари, моля Ви.Написах го, когато бях на 11.Сега съм на 13.Обожавам да пиша.

[Pepsiii]

Ami shtqh da se razplacha...

Seriozno?Zna4i ti haresa?

[pepsiii]

Da mnogo,osobeno poslednite redove.Mnogo e hubavo,bravo

[lori :)]

Много ми хареса Оригинално е, а и като се имо предвид че си го писала на 11 =D> =D> =D>

[rusalkata_]

Ami shtqh da se razplacha...

и аз.на косъм съм. много е тъжно и хубаво!

[ht_7j]

Ami shtqh da se razplacha...

Na men mi poteknaha sylzi...

[Thea]

Az ne iskam da vi razplakvam.Prosto iskam da razkaja jivota si.No se radvam 4e vi e povliqlo.

[the_o.c_girl]

пишеш чудесно
много е тъжно

[Thea]

mersi

[Brrrrrrrrrrrrr]

Наисттина е прекрасно...
Знам че не искаш да ни разплачеш но май е неизбежно.

[crazy_mouse]

Много е готино и много хубаво пишеш

[Josefinne]

Браво! Простичко, но точно, всичко си е на мястото, просто не мога да критикувам, няма за какво да се заям Много е хубаво, и в Труд са го оценили

Mersi Josefinne.Az sa6to pro4etoh razkaza ti i ostavih komentar(super qko,mn divo,ne6to takova napisah)No naistina mn mi haresa razkaza ti.Nqmam dumi.Jestoko e.Mnogo detailno, kakto az obi4am.

[Bubalcheto]

нeвероятно е

[PaNtoF4e]

Лелеее...просто щях да се разплача...много е хубаво,невероятно...просто нямам думи...Истинско,вълшебно,по� �оряващо,вдъхновяващо - думи прилягащи му идеално...Много се радвам,че има хора с такъв талант,наистина много!
Дали би могла да ни пуснеш(ако имаш,де)няколко нови разкази?Много ще се радвам да ги прочета!! Боже,като си помисля,че си била на 11!!Аз като бях на 11...

П.П.:Между другото,аз също обожавам да пиша