По принцип ми е трудно да коментирам лирика, защото не мога да кажа нищо за римуване, ритъм, стъпка, брой срички и там прочие... Но ще кажа,ч е ми харесва идеята ти, това че не пишеш обичайните неща - "ах , колко го/я обичам" и/или " ах, колко страдам , той/тя си отиде". Има някакъв бунт в болката ти или поне аз така го усетих, ядосан си, че не е честно и това си личи Това искам да кажа, останалото да добавят разбиращите от лирика