мерси на всички... sexy_macka е много права.аз не че съм несигурна в него,просто не знам каква е тая ревност не искам да съсипвам всичко , за това го изживявам вътрешно и усещам как се съсипвам.не знам дали ви се е случвало 2 седмици да плачете постоянно.не знам , депресирвам се по някакъв начин.само при мисълта за друга и се побърквам.някои ме разбират други не , но болката от ревността аз лично не мога да я сравня с никоя друга болка.просто не знам какво да правя.аз немога да говоря с него и по някакъв начин да го огранича на кой да казва здравей или пък да не говори с момичета.така също има вариант той да се почувства ограничен и да го загубя,но не мога и да стоя и да се имъчвам.просто нямам идея какво да правя.страдам с него,страдам и без него.аз може би по някой път си въобразявам разни неща,например вчера прочетох един разговор с едно момиче и веднага първата мисъл която ми дойде е , че той се вижда с нея макар че от разговора нищо не ме наведе към тая мисъл.много плаках,просто не знам как да постъпя.искам да не се измъчвам когато той каже "здравей" на момиче и да не ми минава веднага мисълта че той спи с нея.до сега съм ревнувала ама тва вече е прекалено....объркана съм много