Дълго време се чудих дали да пусна тази тема, но нещата вече започнаха да излизат от контрол.

На 14 съм, знам 1е по принцип е нормално да се карам с наще, но, моето положение опр е различно. С майка ми по-принцип не се разбираме много, даже изобщо, понякога изобщо се чудя дали наистина ми е майка...не си спомням да ме е прегръщала или целувала, а всеки път когато аз се опитам примерно да я прегърна тя ме избутва и казва, че мрази когато правя така...караме се ако не всеки ден, то почти всеки, а някои пъти скандалите са наистина сериозни...веднъж дори ме заплаши с нож...повечето пъти причините са адски тъпи...баща ми, често е свидетел, но сякаш го е страх от майка ми и почти никога не смее да направи нищо, а аз....ще се побъркам....
Подобна ситуация се повтори точно пр малко, но този път...с нея, щяхме да излизаме-трябваше да ходим до бъдещия ни апартамент там, и след това да ходим да пазаруваме...бе пбщо взето...и естествено се скарахме-на нея не и се ходеше до апартамента, а аз настоях..тя ми се разкрещя, вбеси се, счупи гардероба, после продължи да крещи,каза, че съм щяла да я вкарам в лудница, че съм изрод и сега....просто нз, баща ми още не се е прибрал, страх ме е какво ще стане, защото и той сигурно ще обвинява мен-не от друго, от страх...
Вече наистина не се издържа, моля ви, дайте ми някакъв съвет, защото, повярвайте ми нз какво да правя...


някой хора страдат, защото нямат родители, но искам да им кажа, че по-лошото е да имаш родители, но изобщо да не ги чувстваш като такива. Все едно ги няма изобщо...през тези 14 години не съм усетила никва обич или подкрепа, не мога да споделям, нищо...все едно са чужди хора, а моето семейство отдавна го няма